Народното събрание прие окончателно промените в Конституцията, предложени от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Днес беше третото четене на проекта. По процедура - без обсъждане, само с поименно гласуване. Председателят на парламента Росен Желязков четеше имената на депутатите по азбучен ред, а те се изправяха от местата си, за да обявят дали са "за", "против" или въздържал се". БСП, ИТН и "Възраждане" гласуваха против. От управляващото мнозинство всички, освен Бойко Рашков гласуваха "за". Той даде вот "въздържал се". Така в крайна сметка промените бяха приети със 165 гласа "за", 71 "против" и един "въздържал се". От заседанието отсъстваха Драгомир Стойнев (БСП), Мустафа Карадайъ (ДПС) и Петя Ставрева (ПП-ДБ).

Конституционните промени се движиха по бавната писта, на три гласувания, защото през октомври не събраха нужните гласове за бързо приемане. Така или иначе обаче трите формации пришпориха промените и те бяха приети на три четения само в рамките на дни.

В срок от 6 месеца след влизането в сила на промените трябва да бъдат приети и законите, които се отнасят до прилагането им. А Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет трябва да бъдат избрани 3 месеца след това. Това означава, че настоящият ВСС остава да работи дотогава, макар и мандатът му да изтече още миналия октомври. На поста главен прокурор още около година се очертава да остане и настоящият и.ф. ръководител на държавното обвинение Борислав Сарафов.

Конституцията вече ще гласи, че главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Върховна административна прокуратура няма да има. Главният прокурор ще може само да утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи. Тези правила ще трябва да са публични и ще подлежат на съдебен контрол. Отпада разпоредбата, че "главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори". Главният прокурор ще има право само на един мандат, който се намалява от сегашните 7 на 5 години. В Конституцията беше записан и специалният механизъм за разследване на главния прокурор. 

Висшият съдебен съвет ще се състои от 15 членове и включва председателите на двете върховни съдилища, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима, избирани от Народното събрание. Ще има и Висш прокурорски съвет, в който ще влизат 10 членове. Той ще включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Членовете на съветите трябва да имат поне 15 години юридически стаж и да са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора. Парламентарната квота се избира с мнозинство от 2/3 то депутатите. Мандатът на изборните членове на прокурорския и съдебния съвет ще е 4 години, като не могат да бъдат повторно веднага след първия мандат.

Въвежда се възможност хора с двойно гражданство - българско и друго, да бъдат депутати и министри.

По силата на приетите промени президентът ще назначава служебно правителство "след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател". Освен това държавният глава няма да разпуска Народното събрание, ако то не е успяло да излъчи правителство. Президентът ще трябва да избере за служебен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. "Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон", гласи още Конституцията.

РЕАКЦИИ

Шефът на депутатите на ДПС Делян Пеевски заяви, че днес е ''исторически ден за България''. Герберският лидер Бойко Борисов също коментира лаконично приемането на конституционните промени: ''Това, което бяхме поели като ангажимент да подкрепим, от 69 – 69 депутати сме го свършили, така че сме изпълнили ангажимента си". 

Не закъсняха и коментарите от опозицията в парламента. "Възраждане" се заканиха, че ще внесат жалба до Конституционния съд заради промените в основния закон. Националистите заявиха, че вече имат подписи и от "Има такъв народ''. Водачът на националистите Костадин Костадинов призова президента Румен Радев ''да наложи незабавно вето на тези промени, защото от днес нататък България вече не е българска държава''. Костадинов се вкара в неудобна ситуация, тъй като държавният глава не може да налага вето на основния закон. Именно там е записано, че Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в "Държавен вестник" в седемдневен срок след приемането му.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък не потвърди дали ще се присъедини към жалбата на ''Възраждане'', но изтъкна, че ще използва всички правни възможни средства, за да се спрат промени в Конституцията, които са незаконни. И определи днешното гласуване като "най-голямата вреда, внесена от мнозинството". "С двойното гражданство на депутати и министри предават българския суверенитет. Съдебната реформа не цели независимост на съдебната система. ''Демократочна България'' и Христо Иванов най-накрая си получават възможността съдиите сами да избират членовете на ВСС - негова отдавашна мечта. ДПС получават политически зависима прокуратура, а Бойко Борисов получава едно голо обещание, че ще го пазят до край", коментира Нинова. 

ОТГОВОРЪТ НА ПРЕЗИДЕНТА

Президентът Румен Радев обаче заяви, че ще сезира Конституционния съд за приетите промени. "За експеримента с Конституцията българите ще плащат тежка цена. Като държавен глава, сезирането на Конституционния съд е мой дълг", каза той. И допълни, че гласуваните промени ''няма да решат големите проблеми на правосъдието и да гарантират справедливост за българските граждани, с каквато цел те бяха инициирани. За сметка на това, подкопават устоите ни като демократична, правова и суверенна държава". 

Според премиера Николай Денков ''президентът е заинтересовано лице в тази ситуация и няма как да очакваме обективно да оценява какво е решението по отношение на службите''. И допълни, че "всякакви спекулации, че се прави нещо срещу конкретен човек нямат основание".

"Достатъчно ясно беше обяснено, че служебните правителства са замислени в Конституцията като преходен период от едно редовно към друго редовно парламентарно мнозинство с основна задача да осигурят честни избори", каза Денков. Според премиера фактът, че през последните години се реализира друга ситуация, показа, че има проблем в Конституцията и този проблем е адресиран по доста адекватен начин. Денков припомни, че в дискусията, която е провел с Венецианската комисия, премахването на служебните правителства е било едно от предложенията на комисията.