Все още не може да започне процедурата по екстрадицията на осъдения на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров. Молбата от главния прокурор за връщането на Тодоров в България е предадена на 15 март по дипломатически път на компетентните органи на Узбекистан. Към настоящия момент не е постъпил отговор за екстрадиция, съобщиха за "Сега" от Министерството на правосъдието.
Българските власти са уведомени за задържането нa Тодоров на 4 март. Той е бил арестуван 3 дни по-рано на летището в столицата Ташкент при опит да излети за Истанбул. След експертна оценка на снимки от Националния институт по криминалистика към МВР е потвърдено, че става дума именно за изчезналия преди повече от 12 години мъж, осъден за двойното убийство пред столичната дискотека.
ПРИСЪДАТА
Илиян Тодоров беше окончателно осъден в края на 2013 г. на доживотен затвор за двете убийства пред дискотека "Соло". През декември 2011 г. на първа инстанция Тодоров беше оправдан. Председател на съдебния състав беше Румяна Ченалова, а вторият съдия в състава подписа присъдата с особено мнение. Тодоров изчезна, след като на 4 декември 2013 г. на втора инстанция Софийският апелативен съд отмени присъдата на градските магистрати и го призна за виновен за жестокото двойно убийство. Апелативният съд критикува изцяло начина на възприемане и обсъждане на доказателствата. Върховният касационен съд потвърди доживотното наказание и така, на 11 декември 2013 г. Тодоров беше обявен за издирване.
Междувременно родителите на Тодоров осъдиха държавата за незаконно подслушване. Причината е, че в началото на издирването му семейството му е било подслушвано, макар че този способ не може да се прилага за издирване на лице с влязла в сила присъда.
РЕТРОСПЕКЦИЯ
Когато през 2009 г. Илиян Тодоров се предаде в полицията, много хора бяха убедени, че той е извършителят. Защото бе променил външния си вид - появи се с боядисана коса и за мнозина това бе знак, че се е опитвал да се укрие, т.е. гузен и виновен е. Тодоров бе обвинен за убийствата на Кирил Въжаров и Васил Александров и в опит за убийство на Кирил Димитров. Това бе трагичната развръзка от пиянски скандал на улицата между компанията на убитите и тази на Тодоров. Преди това младежите се бяха веселили в дискотека "Соло", намираща се на метри от съдебната палата в столицата, откъдето дойде и името на шумния процес.
В хода на делото стана ясно, че във фаталната нощ Тодоров е бил единственият, който е носел нож, но успял да го прекара през охраната на клуба, като го дал на момиче. Оръжието така и не бе открито. Прокуратурата твърдеше, че Тодоров е споделил за извършеното убийство пред таксиметровия шофьор, с чиято кола избягал от мястото на инцидента. Въпросният свидетел твърдеше, че е чул "на тия тримата им е... майката", както и "май наръгах един". Като доказателство за вината на Тодоров прокуратурата сочеше и скайп разговор между него и свидетелката Сирет Пуук, естонка, която му гостува, в който обвиняемият й внушава да не се обажда в полицията, казва й, че всичко е наред и я убеждава, че не е използвал ножа си.
Румяна Ченалова, която оправда Тодоров на първа инстанция записа в мотивите си, че няма достатъчно преки доказателства за вината му, а само косвени. Оправдателната присъда бе подписана с особено мнение от младши съдия Мария Дончева, която бе сигурна във вината на Тодоров. За разлика от Ченалова обаче тя в нито един момент не пожела да говори пред медиите.
Апелативните съдии категорично приемаха, че единственият, който е носил нож, е Тодоров. Освен това се цитират показанията на свидетелката Пуук, която разказва, че го е видяла да държи оръжието с острие, насочено към земята. "Следващ факт, подкрепящ авторството от страна на подсъдимия на извършеното престъпление, е панически бързото му оттегляне от инцидента и качването му в таксиметровия автомобил", пишат апелативните съдии Антоанета Данова, Лада Паунова и Вера Цветкова.
Освен това категорично се установява, че върху бялата риза на Тодоров, с която е бил облечен по време на инцидента, е открито малко петно от кръвта на Александров. Според апелативните съдии това доказва, че обвиняемият със сигурност е бил в близост с жертвата. Този факт се тълкуваше от адвокатите на Тодоров доста по-различно. Те твърдяха, че при подобна смъртоносна рана, нанесена на Александров, би трябвало да има много по-голямо количество кръв върху извършителя, а не само малко петно. Тези аргументи обаче не се приемат от втората инстанция.
