Една година след като България успя да откупи портрет на княз Александър I Батенберг и ценни предмети от търг, организиран от аукционна къща във Виена, отново на търг, но този път в Ню Йорк, се предлага находка, свързана с друг владетел от българската история – златен медальон с образа на хан Омуртаг.
Цената на портрета и трите подноса, купени във Виена, общо с таксите бе малко над 80 000 лв. Цената, за която се продаде медольона на Омуртаг бе 47 500 долара (83 256 лв.). Но за разлика от януари 2019 г., сега министърът на културата не отиде в Ню Йорк да купи може би (без)ценната находка. И за разлика от виенският портрет на Батемберг, в министерството
не знаят нищо за произхода на омуртаговия медальон.
Историците смятат, че при царуването на Омуртаг (814-831) този медальон от злато с размерите на монета от 50 стотинки е изпълнявал същите функции като медалите и ордени, раздавани от днешните управници, но в много по-малки количества. От 17-годишното царуване на Омуртаг до нас са стигнали най-много два или три такива медальона — а само за осем години като президент Георги Първанов е връчил 844 ордена и медали.
Първият медальон на Омуртаг е намерен през 1905 г. в района на село Белоградец, близо до Плиска, столицата на хана - но днес неговото местонахождение е неизвестно. За него знаем от Карел Шкорпил, създателят на българската археологическа наука, който не е имал време да го снима, но е успял да направи линеарна рисунка. След това следите му се губят. Вторият е открит 70 години по-късно при разкопки на западния склон на Царевец, Велико Търново и в момента се намира в Археологическия музей в София. Доскоро се смяташе, че той е единственият в света с известно местоположение.
В горната си част медальонът от Ню Йорк има примка за окачване - съвсем същата се вижда и на рисунката на Шкорпил, точно над кръста на короната на Омуртаг. Така че не е изключено изчезналата находка, за която съобщава Шкорпил, да се окаже експонатът от търга в Ню Йорк. А не е изключено и медальонът в Ню Йорк да е фалшификат.
На въпрос в студиото на bTV дали медальонът от търга е автентичен и как се е оказал зад океана, гл. инсп. Ангел Папалезовов, началник сектор „Културно-исторически ценности“ в ГДНП, отвърна, че отговори на тези въпроси трябва да дадат американската прокуратура и специалистите от ФБР.
„Българските власти поискаха медальонът да бъде свален от търга,
за да се направят необходимите експертизи. От началото на месец декември ние водим активна кореспонденция с американските власти, но все още нямаме категорични данни дали експонатът е автентичен. Има данни за някакви нарушения и точно заради това американската прокуратура е започнала разследване, в което участва и ФБР“.
И “Сега” се свърза с инсп. Папалезов с въпроса след като търгът вече е проведен и медальонът продаден, дали това не е ли краят на усилията да бъде върнат на България?
„Не е задължително – отговори Папалезов. - Дори и вече медальонът да има нов собственик, той ще трябва да изчака края на разследването, за да може да влезе във владение. Засега топката остава в американската прокуратура“.
—————-
На сайта на аукциона в Ню Йорк медальонът е описан така:
„България, Първа империя. Омуртаг. Канаюбиги, 814-831. Златен медальон (22mm, 3.07 g)„
„С корона, драпирана дреха, бюст в анфас, държащ кръст и акакия (кожена торбичка с пръст, носена в лявата ръка от византийските императори в знак на смирение - пръстта сочи откъде идва човека и къде се връща след смъртта си). Леко износване на гърба. С прикрепена оригинална примка за верига. Вероятно третият известен екземпляр„.
А ето и някои извадки от историческите данни и обяснения, представени на същия сайт:
За България
„Българите са били не много здрава конфедерация от VII в. и сила, с която съседите им е трябвало да се съобразяват. Отношенията между византийците и българите не винаги са били сърдечни и през 811 г. кан Крум обезглавява Никифор I, прави от черепа му чаша и обсажда Константинопол”.
За Омуртаг
„Крум загива при падане от кон, а пет години по-късно, синът му Омуртаг, става хан. Достойнствата на Омуртаг и военните му умения са отбелязани от много византийски историци негови съвременици като Йоан Скилица, но е ясно, че той е бил и умел дипломат, сключил дълготраен мирен договор с византийците (и увеличил територията на България)„.
За Плиска
„Обезпечил мира с най-могъщия си съсед, Омуртаг се установява в Плиска където българските и византийски архитекти и занаятчии украсяват неговата дворец с богато орнаментика, включително и с каменни лъвове на входовете. Разрастването на Плиска от малко селце до владетелски център донася на Омуртаг титлата „Строител“.
За медальона и изображенията
„Тази просперираща нова и мирна нация се нуждаела от международно признание и за да си го осигурят нейните владетели правят това, което други нации са правили хилядолетия преди тях - взаимстват много от изображенията на по-известната и по-мощна съседна държава. По това време българите не са били християни - всъщност активно са преследвали християните, но поради тясната обвързаност властта с религията във Византия, християнската образност и език се появяват върху изображенията на техните собствени владетели.
Въпреки ясно изразената християнска/византийска образнос на този медальон, Омуртаг се идентифицира чрез надписа като "кана(с)убиги" (транслитерирано като „кана ювиги”, прабългарски термин с не съвсем изяснен произход, който в груб превод означава „даден от Бог“. Използването на надписа е в противовес на византийската фраза ὁ ἐκ τοῦ θεοῦ ἄρχων (владетел от Бога), но няма нито един християнската или римска натовареност, която върви с други византийски титли или изображения.
Известни са само два екземпляпа на този вид златен медальон на Омуртаг. Първият е публикуван от Карел Шкорпил през 1905 г. и е открит в района около столицата на Омуртаг, Плиска. Очевидно не е останал в учения, който не е успял да го снима, а е направил само линеарна рисунка.
Двата медальона са с еднакъв диаметър (22 мм), но софийският няма примка, въпреки че има следи от такава. Медальонът в София и медальонът в Ню Йорк изглежда са направени от една и съща матрица; няма причина да се предполага, че и медальонът от 1905 г. е бил с друг произход. Всъщност възможността нюйоркският екземпляр и публикуваният от Шкорпил през 1905 г. да са един и същ, не може да се пренебрегне: медальонът на Шкорпил е леко неправилен кръг, изключително подобен на леко неправилния кръг на този от търга. Може ли да са един и същ? Въпреки това, дори и да не , това все пак означава, че този е третият известен екземпляр и едва вторият с известно местонахождение„.
