Енио Мориконе, един от най-великите композитори в историята на киното, почина на 91-годишна възраст в римска клиника, съобщава La Repubblica. Преди няколко дни носителят на два "Оскар"-а за филмова музика е паднал у дома си и е получил фрактура на тазобедрената става. По думите на семеен приятел Мориконе е запазил до последния момент пълна яснота на ума. Той се сбогувал със съпругата си Мария, с която са заедно от 1954 г., и благодарил на децата и внуците си за любовта и грижите, с които са го дарили.
Малко след като смъртта на композитора беше потвърдена, италианският премиер Джузепе Конте написа в Туитър: „Винаги ще помним с безкрайна признателност артистичния гений на Маестро Енио Мориконе. Той ни накара да мечтаем, да се вълнуваме, да разсъждаваме, като написа ноти, които ще останат завинаги в историята на музиката и киното.“
Часове по-късно семейният приятел и адвокат на композитора Джорджо Асума съобщи, че всички вестници в Италия ще получат некролог на Енио Мориконе, написан собственоръчно от самия него.
Текстът, озаглавен „Енио Мориконе почина“, гласи: „Съобщавам това на всички свои приятели - на тези, които винаги са били до мен, и на тези, които са далече - изпращам прощални поздрави на всички.“
Музикалният гений обяснява, че е избрал тази форма на сбогуване, за да бъде погребан в тесен кръг, тъй като не иска да причинява неудобство на никого. В некролога Мориконе също така се обръща към сестрите си, децата си и внуците си. "Надявам се да разберат колко много ги обичах. Най-трудно е да се сбогувам с жена ми Мария", допълва композиторът.
YouTubeЕнио Мориконе е автор на музиката към над 500 филма, сред които само 30 са уестърни. Той обаче завинаги ще бъде запомнен с композициите към епосите на Серджо Леоне „За шепа долари“, „Добрият, лошият и злият“, „Имало едно време на Запад“. Сред филмите, които нямаше да са същите без неговите партитури, са и „Легенда за пианиста“, „Професионалистът“, „Малена“, „Мисията“, „Недосегаемите“, „Джанго без окови“... Това е музика, в която отекват конски копита, плющят камшици, гърмят пистолети, гангстери се трепят по време на сухия режим, Чарлс Бронсън надува хармоника и Истууд се мръщи мъжествено под каубойската шапка, а Белучи потропва с токчетата си по паветата на сицилианското градче.
Енио Мориконе е роден на 10 ноември 1928 г. в Рим, на 12-годишна възраст постъпва в Консерваторията “Санта Чечилия” в Рим, където се дипломира с три специалности: духови инструменти, оркестрация и композиция. В началото работи като тромпетист; започва да пише музика за филми чак на 33 години. Спечелва си световна слава с музика за спагети-уестърните на някогашния си съученик Серджо Леоне. Творческият дует на композитора и режисьора става един от най-известните в историята на киното и продължава до смъртта на Леоне през 1989 г.
През 60-те и 70-те години на миналия век Мориконе е толкова зает, че често не му остава време да дирижира записите на собствената си музика. Само между 1965-а и 1973 г. той написва близо 150 партитури, повече отколкото много композитори са създали през целия си живот. Много от тях са за филми, които никога не са показвани в САЩ, където се създава малък култ от много запалени купувачи на музика към филми, които не са гледали.
Въпреки че предпочита да работи в Рим и бе прочут с отказа си да говори на какъвто и да е друг език освен родния италиански, Мориконе твори в сътрудничество с широк кръг автори на филми от двете страни на Атлантическия океан - Терънс Малик (“Райски дни”), Уилям Фридкин (“Ярост”), Роман Полански (“Безумецът”), Брайън Де Палма (“Недосегаемите”), Бари Левинсън (“Разкриване”), Майк Никълс (“Вълк”) и Джузепе Торнаторе (“Ново кино Парадизо”). Той е писал музика и за филми на Лилиана Кавани, Пиер Паоло Пазолини, Франко Дзефирели, Джон Карпентър, Оливър Стоун, Педро Алмодовар...
През 2015 г. Мориконе създаде оригиналната партитура за „Омразната осморка“ на Куентин Тарантино, след като по-рано бе изразил недоволството си от начина, по който режисьорът е използвал негова музика, писана за други филми. Тяхното сътрудничество в „Омразната осморка“ се случва много бързо, като Мориконе работи директно по сценария, а не по конкретни сцени (както е писал и музиката за „Имало едно време на Запад“ и други филми на Серджо Леоне). За саундтрака към осмия филм на Тарантино композиторът беше награден с “Оскар”. Това признание му бе дадено едва на 87-годишна възраст. Първата си награда на Академията той получи десетилетие по-рано, но за цялостен принос към киното - през 2007 г..
В допълнение към "Оскар"-ите, Мориконе е печелил и много други награди. Той става носител на Големия кръст на Ордена за заслуги за Италианската република, френския Орден на Почетния легион. Девет пъти композиторът е лауреат на италианската национална филмова награда „Давид на Донатело“ за най-добра филмова музика, три пъти е получавал „Златен глобус“ и шест пъти - наградата „БАФТА“.
През по-късните си години Мориконе отделя повече време за класически композиции - създава над 50 произведения за камерни групи, симфоничен оркестър, соло вокали и хорови ансамбли. На концерт в ООН в началото на 2007 г. той дирижира своята "Voci Dal Silencio" (“Гласове в тишината”) — кантата в памет на загиналите на 11 септември 2001 г. и при други терористични атаки.
Изпълнители от всеки музикален жанр са изразявали почитта си към маестрото, като например челистът Йо Йо Ma в бестселъра си от 2004 г. Yo Yo Ma Plays Morricone и звездите в сборния албум в негова чест от 2007 г. We All Love Ennio Morricone, сред които са Селин Дион, Брус Спрингстийн и “Металика”.
Италианският композитор е гостувал неколкократно у нас, за да работи по филми и да дирижира на живо. Последният му голям концерт бе през 2013 г. в зала "Арена Армеец".
