Банките са отсрочили близо 10% от кредитните си портфейли, след въведения на 10 април мораториум върху плащанията по заемите. Мярката бе предприета след одобрение от БНБ в подкрепа на гражданите и фирмите, изпаднали в затруднение заради коронавируса.
Днес, 22 юни, е последният ден, в който търговските банки приемат заявления за отсрочване на кредити на свои клиенти. Исканията може да се подават и електронно, като всяка банка е публикувала на сайта си формулярите, които трябва да се попълват. Кредитната ваканция е от 3 до 6 месеца - време, в което от длъжниците няма да се търси погасяване на заема, без това да се счита за просрочие и без да се вписва в Централния регистър.
По данни на БНБ към 31 май в трезорите са подадени близо 102 000 заявления за отсрочване на заеми. Към същата дата одобрените заявления са 80 300, чиято брутна балансова стойност е 6.064 млрд. лв. Това представлява почти 10% от кредитния портфейл на банките, присъединили се към мораториума към края на април, посочват от БНБ.
Интересът към отсрочване на заемите е много висок още от самото начало. Само за първите три дни от влизане в сила на мораториума бяха подадени над 20 000 заявления. С напредването на времето банките предупредиха, че просто не смогват да обработят документите, макар процедурата да трае между половин и един час. Затова и много кредитополучатели се наложи да чакат със седмици и дори месец, докато получат отговор от банката си.
Проучване на "Моите пари" показва, че хората са отсрочвали предимно потребителски кредити, като са избирали максималния гратисен период от 6 месеца. Все още няма данни какъв е делът на отсрочените фирмени кредити и този на заемите на домакинствата.
Още в началото на мярката се появиха оплаквания, че след гратисния период задължението към банката става по-високо от първоначалната сума по погасителния план. Банките обясниха, че това не се дължи на повишаване на лихвения процент, при който е сключен договора, нито на допълнителни такси. Причината е новият погасителен план, който се удължава със същия брой месеци, с които е било отсрочено изплащането на кредита, като лихвите през гратисния период не се опрощават, а се прехвърлят върху остатъка от дълга.
Проблем се оказаха и различните условия, при които банките одобряваха кредитни ваканции. Общото правило по указанията на БНБ бе от облекчението да се възползват граждани и фирми, които към 1 март 2020 г. са били редовни платци или са имали не повече от 90 дни просрочие по заема си. Част от банките нямаха изискване клиентът им да доказва, че е с намалени доходи или съкратен заради пандемията. Някои от трезорите обаче разрешаваха отсрочване на заеми само при безработица, неплатен отпуск, намаляване на заплатата с 30% или заболяване от COVID-19 при представяне на болничен лист и епикриза.
