Само предприятия, които все още не са изпаднали в дълбока криза, ще могат да приложат предлаганата схема за помощ за заплатите, позната като 60:40. Всъщност реалният размер на държавната помощ не е 60%, а е само 23%, сочат изчисленията на Асоциация на индустриалния капитал в България.

На практика, давайки рамо на бизнеса, за да запази работниците си, държавата осигурява приходи в бюджета и във фондовете за социално и здравно осигуряване, където ще продължат да влизат данъци и осигурителни вноски. Ако фирмата бъде принудена да съкрати хората си, те ще се наредят в бюрата по труда и ще взимат помощи за безработница, без да внасят и лев в бюджета, НОИ и здравната каса.

Мнистерството на финансите публикува примерни сметки, които показват как би действала схемата 60:40 при брутна заплата 1008 лв. За да плати такава заплата на работника, предприятието прави общ разход в размер на 1203,75 лв., като осигурителните и данъчни плащания (10%) за сметка на работника са 225,81 лв., а за сметка на предприятието - 195,75 лв.

Защо сметките на МФ са неточни 

1. МФ изчислява, че държавата ще поеме цели 604,80 лв., за да подкрепи предприятието. Но на практика, помагайки на работодателя, държавата прибира 421.56 лв. обратно като осигуровки и подоходен данък. Т.е. реално разходът за държавата ще е само 183,23 лв., което е 23%, а не 60%.

2. Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, но тя би трябвало да плаща същите помощи за настъпването на риска „безработица“ - ако работниците бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица до 12 месеца, а не 3 месеца, какъвто е срокът на компенсация при извънредното положение, и няма да получи обратно близо 2/3 от сумата под формата на данък и осигуровки.

3. Предложената мярка за компенсиране на бизнеса не отчита степента на засегнатост на отделното предприятие от кризата с COVID-19 и обявеното извънредно положение в страната. Предлага се еднакво да бъдат компенсирани предприятия, които са намалили приходите си от продажби с 20%, и такива, които са със срив от 80%.

4. На практика финансирането ще бъде насочено основно към предприятия, които все пак имат "мазнинки" - по израза на премиера Борисов, и могат да продължат да плащат на персонала. Но останалите, които нямат никакви резерви и почти никакви постъпления, няма как да се възползват. Това се отнася най-вече за малкия и средния бизнес, в който са заети 75% от работещите българи. Показателно е, че 344 000 фирми имат спестявания под 1000 лв. (това са именно малки компании с до няколко служители). 

ПОД УСЛОВИЕ

Последният вариант на постановлението е най-добрият възможен в рамките на действащия Закон за мерките по време на извънредното положение. Той обаче ще има малък ефект за икономиката. Ето защо е разумно ПМС-то все пак да стартира схемата за подпомагане на заплатите, а законът да се поправи максимално бързо, в рамките на месец, за да може мярката да се подобри и да обхване повече фирми, предлагат от АИКБ. 

Ето защо схемата "60:40" всъщност е 23:77

изчисленията са на АИКБ за брутна месечна заплата на работника 1008 лева