Медия без
политическа реклама

5 неудобни въпроса за задължителната градина за 4-годишните

"Ще продължат ли да се нарушават правилата за максимум 28 деца в група? Ако да, тогава за какво качество на образование за 4-годишните говорим?", питат родители.
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
"Ще продължат ли да се нарушават правилата за максимум 28 деца в група? Ако да, тогава за какво качество на образование за 4-годишните говорим?", питат родители.

Отколешната идея на управляващите да въведат задължително предучилищно образование за 4-годишните деца, възродена преди няколко месеца от ГЕРБ и ВМРО, нажежи миналата седмица страстите в кабинета на омбудсмана Диана Ковачева. Темата бе обсъдена за първи път публично на 3-часова дискусия, организирана именно от обществения защитник, а не от вносителите й - депутатите. Това обаче е дребен кусур на фона на същинските проблеми, които се очертават при изпълнението на тази "интеграционна", както вече стана ясно, мярка, насочена предимно към малчуганите от ромски произход, които не ходят на градина. Дори и след като се чуха всички заинтересовани страни, въпросите без отговор все така са повече от ясните неща.

 

1. Готова ли е системата?

Ключовият от всички въпроси е готова ли е системата да приеме всички 4-годишни деца у нас - не само в столицата, където ежегодно има драми с недостигащите места, но и в останалите по-големи и по-малки градове и села в страната, в които не винаги дори има детска градина. Просветният министър Красимир Вълчев посочи, че 90% от общините имат условия да въведат мярката, като най-голям проблем ще има в София, Пловдив, Бургас и Сливен, т.е. точно там, където са и най-големите ромски гета. За тях отговорът е, че държавата е планирала по 70 млн.лв. в следващите 3 г. за строеж на нови детски градини и училища - така по груби изчисления до края на 2021 г. може да имаме между 65 и 80 нови детски градини, които биха могли да поемат към 8000 деца. Цифрите звучат направо фантастично на фона на фактите - за последите 10 г. у нас са строени около 100 забавачки. "До 2 г. ще бъде преодолян недостигът на места в селата и във всички градове без София", прогнозира министър Вълчев. Като имаме предвид темповете на работа обаче, по-вероятно е догодина да имаме поне наполовина по-малко от планираните нови градини.

Криви изглеждат и сметките на Столичната община - че недостигът на места за 4-годишните в столицата е едва за 160 деца. В момента в София са обхванати 10 100 четиригодишни деца, което е 85%. Т.е. броят на необхванатите е 1782. Като изключим от тях близо 800 деца в частни детски градини, излиза, че недостигът е за близо 1000 деца. По данни на НПО-та липсват между 1500 и 2000 места за тази възраст, а по изявления на омбудсмана - не достигат около 3000 места.

Както и да жонглираме с числата, проблемът е налице. На дискусията не бяха дадени точни разчети в кой град колко деца на 4 г. не са обхванати в системата, колко детски градини ще са нужни в съответния регион, в кои села изобщо няма градини, колко деца от селата няма да могат да се възползват от мярката и какво точно решение ще се измисли за тях по отношение на транспорта. Без еднозначен отговор останаха и други резонни въпроси - ако градината стане задължителна за 4-годишните, какво ще стане с 6-годишните - те ще бъдат ли насочени към училищата? А с 3-годишните и яслените групи, за които недостигът е най-болезнен (само за столицата той е 6000 места)? И особено любопитно - ще се препълнят ли още групите, някои от които продължават да са с над 30 деца?

 

2. Кога ще бъде въведена мярката?

2-годишният отлагателен срок, който възнамерява да предложи МОН за въвеждане на промяната, може би ще успокои някои общини, но той не отговаря на въпроса в кои градове още тази есен децата на 4 г. задължително ще трябва да тръгнат на забавачка, в кои това ще се случи след 2 г. Възможността всяка община да преценява кога е готова звучи притеснително - на практика е възможно всички да отложат нововъведението за след 2022 г. А какво би се случило, ако не са готови и тогава? Ще искат нова отсрочка ли? Изключенията поставят и въпроса за равнопоставеността между децата в различните градове - може да се окаже, че в една община, въвела на 15 септември т.г. задължителното предучилищно образование за 4-годишните, децата влизат в клас много по-подготвени, отколкото връстниците им от съседния град, в който мярката е оставена за след 2 г.  Няма публично оповестен анализ (не е ясно дали изобщо има такъв) на ефекта от въвеждане на задължителното образование за 5- и 6-годишните деца - по-готови ли са те за училище, повишена ли е грамотността им, има ли спад в ранното отпадане от системата, по-добри ли са резултатите им в началния етап и т.н.

 

3. Колко ще струва?

Нееднозначно се приема и въпросът с финансирането на мярката. Просветният министър посочи, че разходите за веществена издръжка на 4-годишните ще се поемат от държавата, както това се прави за 5- и 6-годишните, като за целта ще се отпуснат 15 млн.лв. тази година и още толкова догодина. На социално слабите семейства пък ще се поемат и средствата за храна, които не се плащат от бюджета, а от общините (за момента това са направили около 44 общини, т.е. те са премахнали изцяло таксите). Така за възстановяване на таксите на част от родителите (под форма на семейна помощ за посещения на градина) ще се заделят още 34 млн.лв. На дискусията така и не стана ясно какви ще са критериите за социално слаби родители, освен че парите вероятно ще стигнат за около 1/2 от тях. Някои общини, например Тунджа, вече изразиха опасения, че това може да доведе до социално напрежение в конкретни общности и в обществото като цяло. Омбудсманът също апелира да се поемат таксите на всички деца, а не само на част от нуждаещите се, за да няма дискриминация и противопоставяне. Тя даде за пример Свищов - след като там премахнали изцяло таксите, само за 1 месец на градина били записани 58 деца.

 

4. Кой ще обгрижва децата?

Немаловажен е и въпросът кой ще обучава и възпитава хиляди нови деца, които попаднат в системата. По оценки на МОН ще са нужни между 400 и 500 нови учители, които биха могли да бъдат осигурени. Доста спорно твърдение, като се има предвид малкото кандидати да стават учители - и в училища, още повече - в детски градини. Какво ще "учат" 4-годишните и какви ще са методите на обучение също остана загадка, освен че игровият метод ще е основен за тях. Изразената готовност от МОН да изготви цялостна стратегия за ранно детско развитие, както и да преразгледа държавния образователен стандарт за предучилищната подготовка, също подсказва, че малко е мислено по въпроса за съдържанието на задължителното предучилищно образование. 

 

5. Ще има ли санкции?

Сред въпросите без отговор бе и този са санкциите. Ще бъдат ли глобявани родителите, които не осигурят присъствие на 4-годишните си деца на градина? Вероятният отговор е "да", но по-важното е какво от това? И сега в училищния закон има глоби за подобни родители, но санкционирани са едва между 3-4%.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата