Медия без
политическа реклама

Директори искат сами да избират техниката по големия STEM проект

Детските градини също трябва да се включат в дейностите, смятат от Съюза на работодателите в образованието

Предложените от МОН преносими компютри са стари модели и твърде тежки, казват директори
Илияна Кирилова
Предложените от МОН преносими компютри са стари модели и твърде тежки, казват директори

Предложеното базисно оборудване в бъдещите STEM центрове, които училищата у нас ще изграждат в следващите години с общо 480 млн. лв. от Националния план за възстановяване, трябва да е препоръчително, а не задължително, както и да е според спецификата и нуждите на всяко учебно заведение. Това препоръчват от Съюза на работодателите в системата на народната просвета (СРСНПРБ), става ясно от тяхно становище относно проекта на концепция за изграждане на STEM среда по големия европроект "STEM центрове и иновации в образованието". Според тях настолните компютри, които според изискванията трябва да се купят задължително, не са подходящи за учениците, затова настояват сами да избират техниката за новите кабинети.

От Съюза са отправили 6 препоръки. Според тях предложения от МОН списък от типове лаборатории и задължението за включване на базисно оборудване трябва да е препоръчително, тъй като у нас вече има голям брой училища със STEM центрове, напреднали както в изграждането на учебни пространства, така и в оборудването им. "Тези училища имат водеща роля в българската образователна система и е добре тази роля да бъде запазена. Поставянето им в подобен вид рамка би забавило тяхното развитие като водещи образователни институции и дори би ги върнало назад", казват директорите, според които позволяването на свобода в прилагането на програмата би довело до устойчивост на желаните резултати.

Те настояват още да се даде възможност за закупуване на оборудване в зависимост от спецификата на образователната институция, а не както е посочено в приложението към проекто-концепцията ("Типови спецификации на оборудване на STEM центрове"). Ако в едно училище до момента са използвали продукти на Apple, да има възможност да закупят отново Apple, а ако са използвали Chromebook, да имат възможност отново да закупят Chromebook, искат директори. Според тях така ще се гарантира, че учители и ученици вече имат базисни умения за използване на техниката, както и че ще има лесно управление на всички устройства и сигурна защита на личните данни.

От Съюза на работодателите са категорични, че предложените от МОН настолни компютри не отговарят на съвременните изисквания за мобилност, заемане на по-малко пространство в класните стаи и все повече безжично свързване между различните типове устройства. Предложените преносими компютрите с 15.6 инчови дисплеи са големи и не биха били удобни за учениците, когато се налага работа от вкъщи или по групи, казват те. "В спецификацията на тези компютри е записано, че те трябва да бъдат с предварително инсталирана операционна система Microsoft Windows OEM. Тук не става ясно кое налага това изискване при положение, че всички училища в страната имат безплатни лицензии за инсталиране на посочената операционна система и при необходимост може да бъде инсталирана. Това задължително условие би оскъпило предлагания продукт", посочват те.

Още през лятото ИТ специалисти предупредиха за риска да се купи скъпа техника централизирано, без да се отчитат желанията на училищата, съдейки по досегашните договори на МОН за доставка на техника за учлищата.

До края на годината се очаква да пристигне първото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Квалификацията

Както "Сега" писа, сериозно предизвикателство пред ефективното функциониране на бъдещите STEM центрове е навременната и адекватна подготовка на учителите да преподават по иновативен начин, насочен към усвояване на умения. От Съюза искат да има синхрон между концепцията за изграждане на STEM среда и новата оперативна програма "Образование", по която се предвижда повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, насочена към усъвършенстване на дигиталните умения и на уменията за иновативно преподаване в контекста на прилагането на компетентностен подход. "Добре е обученията по оперативната програма да започнат паралелно с изграждането на новите кабинети, освен това следва да се подхожда според нуждите на всяко училище - ако то има кабинет по роботика, учителите да се обучат на умения по роботика, а не за всички да има еднакво обучение по принцип", коментира пред "Сега" председателят на Съюза Диян Стаматов. По думите му опасенията на някои директори са да не се повторят обученията на учители от преди 4-5 години -  "в скъпи хотели и без никаква добавена стойност".

Има ли равнопоставеност?

Стаматов обяснява, че училищата, които са кандидатствали по програма на фондация "Америка за България" и получили неевропейски средства, както и тези, получили държавни пари по националната програма за изграждане на STEM среда, също ще получат финансиране от Националния план за възстановяване, но в доста по-малък размер от останалите. "Оказва се, че най-активните, най-смелите, които са основен двигател на образователните промени и имат натрупан сериозен опит в доброто управление на финансови средства, са лишени от възможността наравно с другите да получават европейски средства, които би трябвало да са за всички", казва той. Затова и препоръката му е да се запази принципа за равнопоставеност между всички образователни институции и да се избегне усещането за дискриминация.

Детските градини пак ги няма

Детските градини едва от няколко години попаднаха сред бенефициентите на националните програми в образованието, а сега липсват и сред тези, които ще получат пари от Плана за възстановяване, недоволстват директори. "Детските градини са част от образователната среда и когато говорим за изграждане на съвременна среда, те неизменно трябва да присъстват с цел приемственост в различните етапи на предучилищното и училищното образование. От изключителна важност е адаптирането на децата към съвременната образователна среда, започвайки от предучилищната възраст чрез приемственост във всички компоненти на средата - смислово, технологично, предметно-пространствено съдържание, материално-техническо осигуряване, съобразени с възрастта", пишат те. По думите им въвеждането на STEM образование в детската градина може да се реализира с различни модули - експериментална дейност с обекти от живата и неживата природа, конструктивни дейности и математика и др. 

Мащабни инвестиции за образование са планирани по Плана за възстановяване и развитие - очаква се до 2026 г.  България да получи над 480 млн. лв. за изграждане на цялостна образователна СТЕМ среда от ново поколение в българските училища.
Който все още не е чувал за STEM обучение, то догодина с голяма вероятност ще узнае за него. От 2023 г. българските държавни училища започват да кандидатстват за безпрецедентните 480 млн. лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата