Сливането на университети трябва да е само на доброволен принцип. Различните висши училища не бива да се мерят с един аршин. Налагането на обща система за атестация е неприемливо. Вузовете не бива да се делят на държавни и частни, на големи и малки, богати и бедни - за всички трябва да има място по слънцето, както и да се обособи отделна писта развитие на практико-приложни висши училища. Това са част от идеите, които застъпи ректорът на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков, който днес бе избран за председател на Съвета на ректорите.
С тези си заявки той се оформя като сериозна опозиция на просветния министър акад. Николай Денков, който наскоро обяви идеи за реформа във висшето образование, предвиждащи обединения на вузове, единна система за атестация на университетските преподаватели и т.н.
Акад. Трайков заема мястото на проф. Анастас Герджиков, който преди месец не бе преизбран от колегите си. Той получи 26 гласа "за" от 49 гласували на днешното заседание на Съвета на ректорите, което се проведе в УНСС. Негови конкуренти бяха ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров и ректорът на Русенския университет акад. Христо Белоев - те получиха съответно 4 и 13 гласа.
Срещу сливания по неясни критерии
Новият шеф на Съвета на ректорите обяви категорично несъгласие с идеите за сливане на вузове "по неясна мотивация и неясни критерии". Според него обединения следва да има само на доброволен принцип и при инициатива от самите вузове - "без никакви подсказки и срещи на тъмно". Акад. Трайков заяви, че е един от потърпевшите, събрани от министъра във Враца, когато той е провел среща с вузове, имащи филиали там. (Един от посочените от акад. Денков примери за обединения е именно на няколко филиали на университети, работещи в Северозападния регион и не предлагащи редица базови направления - във Видин (филиал на Русенския у-т), във Враца (МУ-София и ВТУ) и Монтана (УНСС, Пловдивския у-т, Русенския у-т - бел. ред.). "Не стана ясно каква е мотивацията за това, как ще стане юридически и какво ще стане с 8-те млн. лв., които ние инвестирахме в нашия кампус във Враца", посочи акад. Трайков.
"В момента посоката е абсолютно неадекватна. Бъдещето ни е на международния образователен пазар, което може да стане с национална подкрепа, приоритизиране на тази насока от самите вузове и ясна стратегия и план за действие между държавата и Съвета на ректорите", допълни още той.
Против обща система за атестиране
Акад. Трайков се обяви и против обвързването на допълнителните 20 млн. лв. за университетите за т.г. с приемане от тях на нови правила за атестация, "имащи претенцията да са единни за цялата система". Той припомни, че на бюджетна комисия, когато се гледаше предложението на Ива Митева от ИТН за премахване на това условие, е защитил академичната автономия. "Недостойните пазарлъци с парите на една недофинансирана система, с които се притискат по-слабите финансово висши училища, за които те са жизненоважни, е ясен знак, че Съветът на ректорите има нужда от силно лидерство, което може да каже "Не" на опитите на политиците да използват като разменна монета интересите на вузовете", посочи той.
Според него налагането на обща система за атестиране на преподавателите е неприемливо и дебатите по въпроса трябват да започнат наново. "Със Scopus и Web of Science не може да се направи атестацията в 52 разнородни университета. Неслучайно хуманитаристите в СУ изразиха най-голямото несъгласие. Правилният път е Националният център за информация и документация, въпреки че има несъвършенства, да стане гарант за създаването на българска база данни. Никой не може да ме убеди, че няма в стойностни публикации в нашето пространство. Хуманитаристите бележат жалоните на образованието във всички сфери, а ние им казваме: "70% от вас не стават", заяви той. Акад. Трайков заяви, че не е заплашен от новите правила за атестация и би покрил и новите минимални изисквания за академично израстване, но не може да гледа как някои вузове ще бъдат "обезглавени". "Наукометрия, изисквания за атестация, рейтингова система - всичко това е хубаво, но всички правила трябва да отчитат спецификите на различните висши училища, което е точно обратното на това всички да се мерят с един аршин", заяви той.
"Не" на фонд Стамболов
"Недопустимо е с фонд на държавата да се променят правилата и да се поемат разходите на чуждестранни институции за обучението на български деца, пък били те и сред топ университети в света", коментира акад. Трайков по повод новия фонд Стамболов, по който кабинетът се кани да финансира наши студенти в елитни чужди вузове при условие, че после те се върнат да работят у нас поне 3 г. Според него не е коректно 2 млн. лв. да отидат за 12 наши студенти, които да учат навън, а националните частни университети да нямат достъп до програмата. "Длъжни сме да накараме държавата да обърне политиката и да инвестираме в нашия имидж навън, да привличаме повече чужди студенти у нас", каза той, давайки пример с вузовете по медицина, както и по изкуства, които имат студенти от цял свят.
Да не се делим на големи и малки вузове
Новият шеф на ректорите обяви, и че ще отстоява тезата, че България има нужда от всички висши училища. "Въпреки че съм представител на т.нар. "богати" университети и на изследователски университет, смятам, че трябва незабавно да се обособи нормативен режим, регулиращ приема, финансирането и изискванията за друга група практико-приложни висши училища, която дефинирам като самостоятелна писта за развитие, което не значи второ качество", обясни още той. По думите му всички нови правила в системата трябва да отчитат и преподавателската, и научната, и обществената функция на университетите. По тази причина е нужно профилиране на университетите, като всеки от тях намери своята ниша и се "развива под надзора, но не и под диктата на държавата". Според акад. Трайков 52-те университета у нас са голяма сила и опитите да се делят на богати и бедни, малки и големи, частни и държавни и т.н. - не са полза на системата.
Той даде пример със създадения наскоро от МОН Обществен съвет за развитие на висшето образование, който бе оглавен от акад. Христо Белоев. "Защо бе създаден този обществен съвет? Половината колеги не знаеха за него. Моето лично мнение е, че за да олекнем ние. Няма какъвто и да е обществен орган, чийто председател да е определен от този, който го контролира", заяви той.
