Просветният министър проф. Галин Цоков и синдикатите във висшето образование са постигнали съгласие за разпределянето на средствата за увеличение на заплатите на университетските преподаватели, съобщиха от МОН. Това се е случило на среща в министерството, на която са присъствали председателите на национален браншов синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ и синдикат "Висше образование" към КТ "Подкрепа" - проф. Лиляна Вълчева и доц. Валери Апостолов, както и Соня Кръстанова, директор на дирекция "Финанси" в министерството.
"По време на разговорите беше постигната договореност за приемлив вариант на разпределение на средствата за ръст на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища, за да може за започне изплащането им. До края седмицата средствата ще бъдат преведени на университетите", посочват от МОН.
Става дума за допълнителните 16 млн. лв., предвидените със закона за държавния бюджет за 2023 г. Те трябваше вече да са изплатени - със задна дата от 1 август, но все още не са, заради което и синдикатите изпратиха писмо до институциите, вкл. до премиера акад. Николай Денков. От МОН тогава опитаха да се измъкнах от отговорност, обяснявайки, че първият вариант на разпределение на парите, според който минималната заплата за асистент трябваше да бъде 1810 лв., е бил леко променен в резултат на възражения от страна на Асоциацията на медицинските университети. Позицията на МОН преди дни гласеше, че синдикатите и ректорите трябва да се разберат, след което парите ще могат да бъдат преведени.
Това обаче нагнети още повече напрежението, защото в тази позиция синдикатите видяха потвърждение на опасенията си, че новото разпределение на средствата е именно заради медицинските висши училища, които ще бъдат облагодетелствани. Стигна се дотам синдикалните организации в 20 висши училища директно да поискат оставката на зам.-просветния министър проф. Генка Петрова. Те я обвиниха за забавянето на заплатите, както и че на своя глава и въпреки подписа на министъра е променила таблицата с изчисленията на възнагражденията, като по този начин минималната заплата за асистенти е щяла да бъде 1750 лв. Именно след сериозната им реакция последва среща с министър Циоков, на която е било решено да остане първата таблица, според която минималното възнаграждение за асистентите става 1810 лв.
В прессъобщението на МОН не се казва нищо за проф. Петрова. Вместо това от ведомството посочват, че 16-те млн. лв. ще се предоставят на 33 държавни висши училища, в които преподават общо 12 436 преподаватели, от които 2 401 са асистенти. С тези средства се обезпечава и 20% увеличение на минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища "асистент". Така, асистентската заплата нараства от 1500 на 1810 лв., считано от 1 август 2023 г., посочиха от министерството.
От МОН цитират министър Цоков, който е подчертал, че приоритетното увеличаване на заплатите на най-младите академични преподаватели - асистентите е важна политика на МОН. "Като резултат е постигнатото увеличение на асистентската заплата с 310 лева. За сравнение през 2022 година заплатите на асистентите са повишени с 200 лева (от 1300 на 1500 лева) при по-голям финансов ресурс от 20 мил лева", обясняват оттам.
"В процеса на вземане на решения е важно да се чува гласът и мнението на всички ангажирани страни. Именно такъв е подходът на министерството и при вземането на стратегически решения в сектора на висшето образование. Така в името на добрия социален диалог и плурализъм, МОН инициира серия от срещи с представителите на висшите училища, Съвета на ректорите и синдикалните организации в областта на висшето образование за обсъждане на справедливото разпределение на допълнителните средства", посочват още оттам в отговор на критиките на синдикатите, че последните дни е нямало никакъв диалог.
Опасения
Днес се очакваше министър Цоков да бъде изслушан в парламентарната просветна комисия, но заседанието й бе отменено. Все пак обаче министърът е бил изслушан, но под друга форма - в работна група в парламента. Председателят на синдикат ВОН Лиляна Вълчева заяви за "Сега", че се е подписала под последно договореното разпределение на средствата, макар да не е докрай съгласна с него, за да може парите все пак да се придвижат напред. Според нея обаче на някои места между висшите училище ще се получат още по-големи неравенства. Документът ясно посочва и, че средствата не могат да се използват като компенсация за предишни увеличения в няоки висши училища, т.е. преди 1 август 2023 г., както зам.- министър Петрова е подвела някои ректори. Според Вълчева е крайно време да започне да се обсъжда темата за промяна на коефициентите на различните професионални направления (от които зависи субсидията им - бел. ред.), които са в много големи граници и поради което средствата, които получават едни направления, като медицинските, са в пъти по-високи от други, като например педагогиката.
След срещата от ВОН-КНСБ потвърдиха липсата на доверие у зам.-министър Петрова, която не се е явила дори пред параламентарната комисия, и подновиха искането си за нейната оставка. Мотивът им е, че "тя няма нужните функционални компетентности и прехвърля всичко на подчинени, съветници, като системно нарушава законовите нормативни документи в областта на управление на висшето образование". От синдиката заявиха и, че до МФ са изпратени искания за 155 млн. лв. в бюджета за висшето образование за догодина, но според изчисленията на ВОН-КНСБ са необходими 320 млн. лв., за да се осигурят средствата за минималната работна заплата, актуализация на заплатите на специалистите с висше образование и продължаващата политика по доходите на академичния състав във висшите училища. По думите на доц. Апостолов, председател на синдикат "Висше образование" при КТ "Подкрепа" в университетските структури има огромно напрежение и се подготвят реални протести срещу политиката, или липсата на такава, на МОН.
