Едни и същи ученици по възможност да не остават в обучение от разстояние в електронна среда за повече от 2 седмици и при връщане в клас присъственото им обучение да е поне 2 седмици. За най-малките ученици, особено тези в първи клас, онлайн обучението изобщо не е препоръчително, като ако все пак се стигне до такова, преди това да се обмисли вариант с разделянето им на групи по половин ден. Училищата биха могли да въведат и допълнителни мерки, които да ги подпомогнат в процеса на редуване на присъственото и онлайн обучението - като например намаляване на учебните часове с 10 минути, реорганизация на учебния процес, въвеждане на маски за учениците и в час и др. Това са част от препоръките на просветното министерство, изпратени до директорите на училищата вчера, 9-и ноември т.г.

В момента гимназистите от всички училища у нас учат от разстояние (от 29 октомври до 11 ноември) според заповед на здравния министър, като се очаква на 12-ти ноември те да се върнат в класните стаи. Училищата, в които има много заболели ученици и учители или такива в червени зони, обаче продължават да имат право да вземат решения за преустановяване на присъствените занятия за определен период след разрешение от просветния министър. Към момента той е издал подобни разрешения на 64 училища в страната. От четвъртък онлайн обучение ще продължи да се въвежда на локален принцип, както и досега - по решение на областните щабове или по желание на директорите на училищата, както и според последните Насоки на МОН. Също така, според анонсирана от здравния министър проф. Костадин Ангелов промяна, от четвъртък, всички училища, в които има заболяемост над 20%, минават в електронна среда (в момента правилото е при 20% отсътстващи ученици, да се затваря паралелката, а при 15% от учениците в училище - да се затваря училището).

В писмото си МОН посочва, че влошената ситуация с коронавируса у нас ще продължи и в следващите месеци, но социално-икономическите последици от затваряне на училищата са още по-много големи от други отрасли, макар че не са видими и измерими днес, поради което и лесни за пренебрегване. "Продължителното преминаване към онлайн обучение, пък било то и само за учениците от един клас или етап, води до десоциализация, снижена когнитивна ангажираност, повишена психическа тревожност и влошена двигарелна активност. Това прави трайното преминаване на едни и същи ученици към онлайн обучение невъзможна и нежелана алтернатива и предполага динамичен и гъвкав подход при вземане на решения при преминаване към тази форма", смятат от министерството.

Оттам посочват и неравномерното развитие на епидемията в различните градове, като средно процентът на заразените лица е по-висок в по-големите места. Към 5-ти ноември т.г. 55% от училищата (предимно по-малките) нямат регистриран случай на коронавирус, посочват от ведомството. Затова според тях това е нужен локален подход при вземане на решение за преминаване към обучение от разстояние, както и диференциран подход - заради различията между класовете, етапите, дейностите, вида на подготовката и др.

От МОН са представили общи насоки и препоръки за превключване към обучение от разстояние, които да послужат за вземане на решения на областно, общинско и училищно ниво, като са дали и подробни и примерни таблици за препоръчителната последователност, в която ученици, в зависимост от класа и вида подготовка, е добре да преминават към онлайн обучение.

Представяме насоките най-общо:

На национално ниво, както и досега, общите решения за преустановяване на присъствените занятия ще продължат да се вземат от здравния министър, а заповедите за преминаване към онлайн обучение ще се издават от просветния министър.

На областно и на общинско ниво, решенията за преустановяване на присъственото обучение може да се вземат от съответните компетентни органи, като МОН препоръчва въпросните решения да:

- се вземат за населените места с най-високи или повишаващи се стойности на заразени лица, като от обхвата им да се изключват училищата, в които няма случаи на COVID

- бъдат за срок от 2 седмици, но да отчитат факта, че настоящата ситуация ще продължи над 2 седмици, т.е. да се допусне вероятността, че след 2 седмици ситуацията може да е по-неблагопоиятна и да не позволява разхлабване на мерките. Затова решенията за преминаване към онлайн обучение не бива да се вземат прибързано, а още в началото да бъдат базирани на виждане за редуване на класове или паралелки след втората седмица

- да приоритизират класовете съгласно представен алгоритъм, т.е. първо в онлайн обучение да излизат по-големите ученици, а най-накрая - тези в начален етап

- съдържат разумни изключения за присъствено провеждане на дейности, чието провеждане е невъзможно в електронна среда

- дадат на училищата при тяхно решение и при подобряване на епидемичната ситуация в училището или населеното място да се върнат към присъствено обучение

От МОН посочват, че е възможно решенията на областният/общинският кризисен щаб да бъдат препоръчителни, а на училищно ниво да се вземе решение за преминаване към онлайн обучение. "За области, които не са в червената зона обаче, считаме, че не следва да се вземат решения със задължителен характер за училищата. Във всички случаи, независимо от това в каква зона попада областта, предвид спецификата на отделните училища и различната ситуация в тях, препоръчваме част от конкретните решения да бъдат взети на училищно ниво, като например: за кои дейности да бъдат направени изключения, кои класове и как могат да се редуват, къде и кои паралелки могат да се разделят и т.н.", посочват от МОН.

На училищно ниво, решенията за преминаване към обучение от разстояние в електронна среда следва да се вземат на базата на няколко критерии:

- съгласно заповед на просветния министър след решение на педагогическия съвет на училището - такава възможност бе дадена преди няколко седмици, като всяко училище може да предложи превключване към онлайн обучение за даден клас или етап

- съобразно решенията и препоръките на областния/общински кризисен щаб и общите заповеди на здравния министър

- съгласно критериите на здравния министър за преустановяване на присъствените занятия при превишени прагови стойности - над 15% отсъстващи ученици на ниво училище и над 20% на ниво паралелка

- при отчитане на други фактори - брой отсъстващи учители и подадени заявления за отпуск, брой учители с придружаващи заболявания, възникнала психоза сред училищната общност, липса на заместващи учители, брой заявления за индивидуално преминаване към онлайн обучение и др.

- при прилагане на алгоритъм за приоритетност и редуване на ученици за присъствие в училище

Самият алгоритъм за приоритетност и редуване пък следва да се базира на следните принципи:

- приоритизиране на степените и етапите, т.е. първо към е-обучение да минават по-големите ученици, после тези от прогимназия и накрая, в краен случай, и децата от начален етап от 1-4 клас

Решението за преминаването към е-обучение следва да отчита спецификата на училището и други локални фактори, които могат да доведат до изключения за отделни класове или дейности - например за провеждане на практика в професионалните паралелки, изпитите на учениците в задочна и самостоятелна форма, специализирана подготовка в училищата по изкуства и в спортните училища и др.

 - учениците в начален етап и особено в първи клас препоръчваме да продължат в присъствено обучение, тъй като за тях обучението от разстояние е най-непълноценно и трудно за реализиране. Поради това препоръчваме, ако все пак се стигне до вземане на решение за преминаване на учениците от една или няколко паралелки в начален етап към онлайн обучение, преди това да се обмисли вариант с разделянето им на групи, като обучението на всяка паралелка се провежда в две смени от учител или учител по целодневна организация на обучението. Това предполага полудневна организация на учебния процес и наличие на свободни класни стаи

- по възможност едни и същи ученици по възможност да не остават в обучение от разстояние в електронна среда за повече от 2 седмици и при връщане в клас присъственото им обучение да е поне 2 седмици. Това ще позволи да се избегне задълбочаване на проблемите, свързани с понижена когнитивна ангажираност, десоциализация и др., смятат от МОН, като уточняват, че този принцип се прилага доколкото е възможно и съобразено със ситуацията, като при силно влошена или влошаваща се епидемична ситуация са наложителни изключения

Тъй като моделите на редуване и частично присъствено обучение на класовете създават трудности по отношение на работата на учителите, те могат да бъдат съчетани с допълнителни мерки, казват от МОН. Такива може да са реорганизацията на седмичното разписание (например часовете, по които учителите могат да преподават присъствено, да се разположат в някои дни, а останалите - в други дни), намаляване на продължителността на учебния час, но не повече от 10 мин., ако и когато е възможно, да се изисква задължително носене на маски и в класната стая по време на час, ако при обучение се смесват ученици от различни паралелки, създаване на организация за присъствие на учениците в класната стая, като преподаващият учител работи от разстояние, а в класната стая по време на урока влиза служебно лице - зам.-директор, педагогически съветник, психолог или се намери друго решение.

Относно носенето на маски от учениците и в час министърът вчера прати друго писмо до директорите, в което разрешава на училищата сами да въвеждат такава мярка. Специално за учениците от втори гимназиален етап (10-12 клас), в часовете по профилирана подготовка, когато има смесване на ученици от различни паралелка, носенето на маска от тийнейджърите е "наложително", също както и за класните стаи и другите учебни помещения (кабинети, физкулутрен салон, лаборатории и др.), в които се осъществяват дейности с ученици от различни паралелки/класове/етапи и е невъзможно да се осигури дистанция от 1.5 метра. Т.е. това означава, че и в занималните най-малките ученици от 1-4 клас, които масово са смесени въпреки принципа на невзаимодействие на МОН, също трябва да носят маски по време на занимания, т.е поне 4 часа дневно.

ДЕТСКИ ГРАДИНИ

По отношение на детските градини от МОН припомнят, че е дадена възможност за посещение на децата в задължителна предучилищна възраст по избор на родителя при направено предложение на кмета на общината и заповед на министъра на образованието. В тази връзка кметът на общината може да предложи временно неприлагане на принципа на задължителност в дадена община до подобряване на епидемичната ситуация, казват от МОН. Оттам изтъкват, че при вземане на такова решение, следва да се вземе предвид, че детската градина за децата на 5 и 6 г. не е само място за отглеждане, а и образователна институция, където те придобиват знания и умения и се социализират, като продължителното им лишаване от образователна и социална среда, особено за тези с майчин език, различен от българския, може да окаже силно негативно въздействие в по-нататъчното им развитие. Тъй като дистанционното обучение в тази възраст е невъзможно, от МОН препоръчват предложенията за неприлагане на принципа за задължителност да са за период не по-дълъг от 3 седмици и да са съобразени със социо-културния профил на децата, като за населените места с концентрация на деца от уязвимите групи да се правят само при наличие на заразени деца или учители в детската градина.