Провежданата в последните години политика по преструктуриране на приема в университетите изглежда изоставена. Вместо да предложи повече студенти по технически и инженерни науки, от каквито икономиката ни изпитва сериозен недостиг, служебното просветно министерство е предложило за догодина увеличаване на бройките за масови направления като икономика, туризъм, национална сигурност и др., в които досега приемът постепенно се свиваше. Това става ясно от справка за планирания за 2023/24 г. план-прием в държавните университети по отделните професионални направления, с която "Сега" разполага.
Служебният екип в МОН предложи в средата на май проект на план-прием във вузовете за догодина, от който ставаше ясно, че двата военни университета - Военната академия "Г. С. Раковски" и Националният военен университет "В. Левски" във Велико Търново, ще са с най-висок ръст на планираните за държавно субсидиране места за студенти спрямо м.г. - съответно с 30% и с 25%. От него обаче не ставаше ясно каква е картината по професионални направления.
От въпросната справка ясно се вижда, че с най-голям скок на отпуснатите места за догодина след военно дело се отличава направлението национална сигурност. Ако през м.г. държавата е отпуснала 492 места за национална сигурност, а заети са били 475, то за догодина са планирани цели 582 места, или с 18% повече. По същия начин приемът е увеличен в още няколко направления, в които определено няма глад за кадри - като масовите икономика (с 13% повече студенти) и администрация и управление (с 33%), които най-сериозно се орязваха последните години заради прекалено раздутия прием. Подобно увеличение на приема има при психологията - от 219 на 317 бройки (скок от 44 на сто), както и при обществени комуникации и информационни науки - от 449 на 551 бройки (22% скок). Изненадващо увеличение има и за направление стоматология, въпреки в сферата няма глад за кадри - от 200 на 251 места, т.е. с 25%.
За сметка на това пък са намалени бройките за направление проучване и добив на полезни изкопаеми, която е с най-голяма добавена стойност - в нея влизат студенти с не особено висок успех, а излизат с високи заплати - тук държавата предлага да субсидира само 136 места при утвърдени за т.г. 182, т.е. 1/4 по-малко. Макар от тези 182 места т.г. да са заети 126, това все пак е знак за политиката, която води държавата. Намаляват се също бройките за математика - от 370 на 345, за информатика и компютърни науки - от 2341 на 2176, транспорт - от 1519 на 1293, здравни грижи - от 2431 на 2360.
ДЕБАТИ
План-приемът във вузовете стана тема на дебат наскоро в парламентарната просветна комисия. Бившият просветен министър Красимир Вълчев попита вече бившия служебен министър Сашо Пенов отказва ли се МОН от политиката по преструктуриране на приема. "Разглеждайки предложения за 2023/24 г. план-прием в университетите, останах с впечатлението, че тази политика не само е изоставена, а се връщаме назад. Виждам увеличение на икономика, администрация и управление и най-вече на национална сигурност, а в приоритетни направления има намаление. Ако е така, това е много жалко - значи заличаваме всичко, направено досега", коментира Вълчев.
По думите му тази година няма изпреварващо увеличение на заплатите на преподавателите, коефициентите, с които се определя субсидията по отделните направление, не са променяни от 3 г., няма и крачка към увеличаване на субсидията на вузовете в зависимост от комплексната оценка за качеството и реализация. "МОН е подходило по най-лесния възможен начин и е разпределило 20-те млн. лв., които бяха предвидени за качество, не за увеличаване на тежестта на комплексната оценка за качество, а пропорционално на всички. Много обичаме да говорим за финансиране според качество, но и тази политика е изоставена", коментира той и директно попита министъра дали националната сигурност е основен приоритет за МОН, след като една от последните промени бе даване на възможност на ведомството да предлага по-голям бройки за тази специалност от определения.
"Тъкмо обратното, националната сигурност не е основен приоритет на МОН. И при нас, и при министър Денков бяха значително намалени средствата на студентите по национална сигурност, за сметка на които се осигуриха повече средства за останалите направления", отвърна министър Пенов. Макар средствата действително да бяха намалени преди години, местата за студенти се увеличават, както се вижда от справката.
Проф. Пенов посочи, че когато се говори за прием, е важно да се види и ефектът, т.е. колко от студентите завършват. Той изнесе данни за приетите през 2017/18 г. студенти и завършилите след 4 г. - през 2021/22 г., които показват значително изоставане на младежите, които са приети и след това трябва да завършват. "От 100 единици 60 завършват. И това не е заради повишеното качество, а заради намирането на друга заетост на студентите, идващи да учат във вузовете. Ужасяващо е. От 2723 приети студенти по педагогика през 2017/18 г., накрая са завършили 1679. 1044 вече не учат педагогика", коментира той. Според проф. Пенов тенденцията за прием на студенти, много от които след това не завършват, тъй като си намират друго битие, е тревожна и защото води до изкривяване на ситуацията в студентските общежития, в които има 30 хиляди свободни легла.
"Имаме университети, които не са първи от гледна точка на качеството на обучението, не са изследователски, но в тях се обучават много нови студенти. Много студенти не учат в София, защото не могат да се издържат. Това също налага съществуването на университети, които не са изследователски. Те също трябва да издържат своите преподаватели и сграден фонд", посочи още министърът. Преди да се говори за промяна на модела на финансиране на висшите училища според него следва да се промени и класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, който е остарял. "В България има 6500 активни специалности, акредитирани от НАОА, а реално се обучават студенти по 1500 специалности. В останалите 4000 специалности може би има по един-двама студенти, магистри", заяви той.
Друг аспект на въпроса е и факта, че в момента се води дело в Конституционния съд, заведено от частни университети, които настояват държавата да покрива и техните студентски стипендии. "25 хиляди студенти се обучават в частни университети. Ако КС се произнесе по съответния начин, ще трябва да осигурим огромен финансов ресурс за тях", загатна проф. Пенов. "И още един проблем - и ректорите са категорични, че МОН не може да дава повече бройки, отколкото университетите са заявили. В медицината например при много голям капацитет за студенти се дава малък брой места за българи, за запълване на капацитета разчита на чуждестранните студенти извън ЕС и на техните по-високи такси, докато на българските студенти не даваме възможност за достъп до желаната специалност", посочи още той. Той обаче бе категоричен, че министерството е устояло на натиска на различните университети и да не променя формулата, която дава възможност броят на студентите да се определя на база на приетите през 2019/20 г. "Въпреки че доста от тях откриха много нови специалности, смятаме, че трябва да мине 4 годишен период, след което да се преизчислява формулата", посочи още той.
АБДИКАЦИЯ
"Пазарът търси едно, но висшето образование дава друго. Принципът "парите следват студента" не е достатъчно адекватен, да не кажа, че въобще не става. Нашите пари следват студента, а той отива в дискотеката. Не искаме парите ни да отиват в дискотеката, а при инженера", реагира на комисия Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. По думите му макар да се покачва, процентът на студентите, които се реализират на позиция, изсикваща висше образование, все още е нисък - 54%. "При около 60 хиляди раждащи се деца и 50 хиляди средно завършващи средно образование, в университет първи курс влизат около 40 хиляди, за които плащаме. 30% от тях завършват, и накрая получаваме само 16 хиляди, които работят на позиции, изискващи дипломи за висше образование. Това е абсолютно разхищение", коментира той. Според него трябва да се посвият още направленията, които не дават добра реализация, като туризъм, обществени комуникации, икономика, филология, за сметка на инженерните и технически кадри, при които има ниска безработица и добри възнаграждения.
"Всяка година правим препоръки към план-приема. При министър Вълчев работеше, последното заседание беше при министър Денков. От тогава досега на национално равнище диалог няма с министър Пенов. Няма диалог!", коментира тогава Велев. Според него ирационалното търсене на висше образование съществува, защото друг плаща. "Държавата е абдикирала от този процес. След като пазарът не управлява приема, защото образованието е безплатно, трябва държавата да го управлява по някакъв начин, за да няма поодбни разхищения", заяви той.
