50% от студентите у нас не завършват. Новината, съобщена наскоро от служебния министър на образованието проф. Николай Денков, шокира мнозина. Наистина ли такова голямо количество младежи отпадат от висшето образование? Какви са причините за масовото оттегляне, при всички случаи ли това е негативно и какви тенденции стоят зад числата? В. "Сега" поиска допълнителни данни от просветното министерство, които разкриват още нюанси от картината на хипертрофиралото висше образование у нас. А изводът, който се налага от само себе си, е прост - системата просто трябва да се свие.
Колко и по какво отпадат най-много?
Сравнението между 2016 г. и 2020 г. по отношение на отпадащите студенти е доста тревожно. През последните 5 г. броят на дипломираните младежи у нас спада постъпателно и неизменно - от 59% на 58%, 56%, 51%, за да стигнат най-ниската си точка през 2020 г. - едва 50%, или само 1/2 от записалите студенти завършват висше образование.
Любопитно е, че в 8 професионални направления при нито една от последните пет години броят на дипломираните не надхвърля 50% от броя на приетите 4 г. по-рано. Най-зле е положението при горско стопанство - ако през 2016 г. това направление са завършили 37% от студентите, то през 2020 г. те са едва 18%, т.е. 4-ма от всеки 5 студенти не завършват тази специалност. Животновъдството е на второ място по брой отпаднали студенти, но при него има ръст на завършилите спрямо 2016 г. - тогава са се дипломирали 26% от студентите, докато през 2020 г. делът им нараства до 31 на сто. В направление спорт също завършват едва 31% от студентите, при машинно инженерство - 39%, при електротехника - 46%, растениевъдство - 48%, филология - 49%, и биотехнологии - 50%.
В някои професионални направления се наблюдават изумителни движения между различните години - най-ярък пример е военното дело - през 2020 г. делът на завършилите е едва 48% от приетите през 2016 г., въпреки че при всяка от предходните години този дял е над 90% от приетите 4 години по-рано.
Прекалено сложно? Или?
Няма спор, че част от направленията, по които няма голям интерес от студентите и отпадат доста от тях, са трудни и сложни - математика, машинно инженерство и т.н. изискват целенасочени и последователни усилия от младежите, които масово желаят да се движат по най-малкото съпротивление. За промяна на нагласите очевидно са нужни доста сериозни усилия още от средното образование - обучението да е по-практическо, учениците да виждат реалната полза от него в ежедневието си и перспективите му в бъдеще и т.н.
Това, че половината студенти у нас не завършват, обаче не означава непременно и задължително, че това е, защото висшето образование е сложно, съответно качествено. Мнозина видяха подобно внушение заради коментарите, че данните развенчават мита, че "широкоотворената врата на входа" не означава, че тя е широка и на изхода. "Не съм казал, че това е пример за качествено висше образование. Това е пример, че висшето образование не е лесно. Има много други критерии за определяне на качеството на висшето образование. Те са свързани с ниво научна дейност, квалификация на преподавателите, реализация на студентите. Те са включени в методиката за оценка на финансиране на качеството", уточни просветният министър проф. Николай Денков.
От ведомството му коментираха, че една от възможните причини за отпадане на студенти действително е трудното следване. Друга, май и с по-голяма тежест, е "липсата на достатъчно добра перспектива за професионална реализация в съответното направление. Или иначе казано - липсата на мотивация, разяждаща цялата система на образование у нас - от първи клас та чак до 4-ти курс.
Парите (не) следват студента
Може и да звучи странно, но държавата плаща не само за учащите студенти, но и за всички отпадащи - субсидията се запазва за срока на обучение, за който те са приети, т.е. за 4 години. Трудно е да се изчисли колко точно ресурс коства това, но със сигурност става дума за милиони левове.
Ако направим няколко прости сметки за направлението, при което отпадат най-много студенти - горско стопанство, се получава следното: през 2020 г. в него са приети 265 студенти, отпадналите същата година са 82%, или 217 студенти. За всеки от тях държавата плаща до 4-ти курс, без значение, че е отпаднал, по 1663 лв. годишно, което прави 360 000 лв. на година. По същите груби сметки излиза, че например за отпадналите студенти по администрация и управление държавата плаща на година 232 000 лв., за незавършилите животновъдство - 244 000 лв., за отпадащите по икономика - 824 000 лв., по театрално и филмово изкуство - близо 540 000 лв., по филология - близо 1 млн. лв., по спорт - близо 2 млн. лв. и т.н. Изчисленията са съвсем схематични, но достатъчно показателни за грандиозния ресурс, който държавата "губи" за студенти, които на практика не учат.
Защо парите следват несъществуващи студенти и не означава ли това, че системата "парите следват студента" съвсем се е компрометирала? Краткият отговор е - за да нямат стимул университетите да задържат изкуствено слабите кандидат-висшисти. "Висшите училища получават субсидия спрямо определените бройки в приема в началото на академичната година. Ако впоследствие се установи, че не са запълнени всички бройки, субсидията за неизползваните бройки се възстановява. Оттам нататък субсидията не се намалява, независимо колко студенти отпадат. Целта е висшите училища да не се стремят изкуствено да държат слаби студенти, за да си пазят субсидията", отговарят от МОН.
"В това решение има както положителни страни, така и отрицателни, но позитивите са повече", обяснява и бившият просветен министър Красимир Вълчев. По думите му, ако в дадено направление отпаднат 3-4 студенти, то групите, в които са разпределени - например две на брой, се запазват, т.е. запазва се и броят на преподавателите, които им водят лекции. Със запазване на субсидията за отпадналите се дава възможност на университетите да запазват служителите си и да не снижават качеството. "Няма лошо, че отпадат толкова студенти, по-големият проблем е, че отпадат не заради високи изисквания, а заради ниска мотивация", казва той. Затова и в договорите за управление, които вече ректорите следва да сключват с министъра на образованието, се залагат по-високи изисквания и към преподавателите, и към студентите.
Парадоксът на системата е и че, въпреки големия брой студенти, които приемаме, страната ни остава почти в дъното на класацията на ЕС по процент на завършили висше образование млади хора между 30 и 34 г. - около 33%, далеч от националната цел да имаме 36% висшисти в тази възраст и доста назад от средния процент за ЕС, който е около 40 на сто.
Неизбежното свиване
Въпреки силната логика, че университетите трябва да бъдат подкрепени да задържат само най-добрите студенти, данните са неумолими - имаме отпадащи наполовина студенти в университети с 50% неизползван капацитет. Въпреки всичката съпротива системата на висшето образование просто е принудена да се свие - може би дори наполовина. Изготвената Национална карта на висшето образование от екипа на служебния просветен министър проф. Николай Денков е категорична и в това отношение - нови направления, към които има слабо търсене и ниска реализация, особено в университети, които не предлагат достатъчно високо качество, не бива да се разкриват. Някои ректори отиват и по-далеч - такива изобщо не бива да се субсидират от държавата, както и вече се случва. Но с твърде плахи темпове. Време е реформата да продължи.
