"В края на 10 клас учениците имат национално външно оценяване по български език и математика, което би трябвало да означава, че математиката е важен предмет и се очаква учениците да бъдат добре подготвени. В същото време точно в 10 клас учебният план предвижда само 2 часа седмично, които са абсолютно недостатъчни за постигане на добри резултати". Проблемът с недостатъчните часове по математика, изложен от преподавателката Милена Андонова пред депутатите от парламентарната просветна комисия, бе само един от многото, откроени в пилотно онлайн проучване сред 300 директори и учители в Бургас. Изследването е инициирано от депутата от "Продължаваме промяната" Христо Симеонов и представи доста подробен разрез на проблемите в системата - такива, каквито ги виждат учителите, които се сблъскват ежедневно с тях.
Ако в началния етап часовете по математика са 488 на година, а в прогимназия - 468, в първия гимназиален етап броят им се намалява едва до 288, а между 11 и 12 клас учениците имат само 134 часа годишно, стана видно от презентация на Андонова. По думите й съдържанието в модулите по математика за гимназисти е на изключително високо ниво, като материалът е заимстван от университетите. "Това е чудесно за математическите гимназии, които имат по 8-10 часа в 9 и 10 клас. Но това означава, че в никоя друга гимназия не е редно да има профил математика, ако остане това съдържание. Когато преди 3 г. училищата са приели ученици с профилиращ предмет математика, те не са знаели за това съдържание. Учениците едва се справят с първото равнище. Трябва да има възможност да си сменят профила в 10 клас, защото иначе ще има трагични резултати", посочи Андонова. Според нея учебното съдържание по математика определено трябва да се олекоти, но като цяло главното оплакване на учителите е липсата на достатъчно часове по предмета. "Искаме повече часове по математика", коментира тя.
За повече часове по чужд език призовават и всички учители от езиковите гимназии. "Дори в избираемите часове от раздел Б в първи гимназиален етап трудно се осигуряват 6 часа на седмица. 9 и 10 клас не успяват да постигнат този интензитет, който са имали в предните години", посочват учители. Преподаватели по музика настояват часовете по изкуства за големите ученици да са по един час седмично през цялата година, вместо само през единия срок. Литераторите пък желаят повече нови автори.
Добър 4 или много добър 5?
Учителите са споделили за проблем при формирането на срочните и годишни оценки, при които всяка оценка през годината - дали е от контролна, класна работа, домашна работа и т.н. - е с различна тежест. "В един срок има поне една контролна работа и една класна работа - минимум 2 оценки, по една оценка от писмено и устно изпитване - 2, поне 1 от домашна работа, 1 - от проект. Тогава общият брой оценки е 6", даде за пример Андонова. В електронния дневник в Школо се визуализира прогнозна срочна оценка, която е средно аритметична от всички текущи оценки - например 4.67. По дадената в учебните програми формула обаче, в която класното и контролното носят 50% тежест, се получава различен резултат - в случая 4.43, като разликата при закръгляне е цяла единица. "Това предизвиква недоволство у ученици и родители", обясни педагогът. Друг е въпросът, че за да могат учителите да използват тази формула, си водят дублиращ се с е-дневника личен бележник, което за тях е допълнителна административна тежест.
Неразбории има се появяват и по отношение на спазването на указания брой оценки в 11 и 12 клас по различните модули. Например - учениците имат 4 различни модула, всеки от които се изучава с 1 час седмично. На модул се изискват по две оценки, т.е. за 4 учебни часа седмично са нужни по 8 оценки за всеки ученик. Модулът по история в 11 клас пък се изучава с 1 час седмично, а оценките трябва да бъдат три. "Това е изключително трудно постижимо, ако изпитванията трябва да са качествени, особено ако са устни", казва Андонова.
Да играеш на тото с тестовете
Проблеми открояват и началните учители. Според тях невъзможността да се повтарят класовете между 1 и 4 клас е неразумно, защото в някои случаи води до големи пропуски. "Учениците минават някак си, но идва 5 клас, срещат се с математиката и казват: "Не мога, не знам". В последствие се научават да играят на тото с тестовете, до 7 клас успяват някак си, някъде влизат след това, но свикват с идеята, че могат да минават така и губят мотивация си да борят", коментират учители.
Според тях е неудачно разделението между началните учители и тези, които са в група за целодневно обучение (т.нар. учители в занималнята в 1-4 клас). Разликите между отговорностите им са минимални - началните участват в подготовката на изпитни материали, а тези в целодневното участват в изследователски дейности. Нормативите им обаче са различни - основният учител има 21 учебни часа седмично, а този от занималнята - 30 астрономически часа. "Това е изключително голяма разлика в норматива, а заплащането е еднакво", поставят проблема педагози.
По-малко иновативни, но да кажеш "Уау"
Според учителите доста от т.нар. "иновативни" училища не прилагат истински иновации, а просто прилагат отдавна измислени новости, които би трябвало да се използват от всички в днешно време. "Очакваме в иновативните училища нещо "Уау", ново, което води до качествена промяна в обучението и резултатите. По-добре иновативните училища да са по-малко, но да получават нужното за целта финансиране", смятат от гилдията.
Не/професионално
В професионалните гимназии липсват адекватни учебници и помагала. По много професии учениците няма откъде да черпят информация, липсват и справочници, тъй като нещата в практиката се променят много бързо. В някои специални предмети има повторения, има и разминавания в учебните програми по теория и практика на професията - оплакват се учители.
Те са особено притеснени и от новостите т.г. в матурите, според които втората матура за учениците от професионалните гимназии задължително трябва да са по професия, като могат да са в три варианта - разписване на тема, тест и дипломен проект. "Не е възможно национална комисия да подготвя изпитните материали, тъй като професиите са над 800. Но повече учители казват, че имат нужда от време, от истинско практическо обучение, тъй като указанията им са били недостатъчни. Те са изчислили, че всяка гимназия трябва да подготви по 1350 тестови въпроса, за да се явят учениците й на изпит", сподели Андонова. Преподавателите от професионалните гимназии са скептични и относно резултатите на възпитаниците си при по-високия праг, който имат те за разлика от останалите ученици. "За да имат среден 3, трябва да покрият прага от 50%, докато за останалите той е 30 точки от 100. Затова се чувстват дискриминирани. Професията е нещо отговорно и може би е логично прагът да е 50%. Но учениците не се справят и учителите са много притеснени, че ще много двойки, което ще доведе до голям отлив от професионалното образование", казва още преподавателката.
Учиш компютри, ставаш лекар - защо не?
Димитрина Тодорова, учител от гимназията по компютърно програмиране и иновации в Бургас, пък настоя да се даде възможност зрелостниците да могат да се явят на втора и трета матура и по предмет, който не са изучавали като профилиран в 11 и 12 клас, т.е. на по-високо равнище. "Може да съм учил компютърно програмиране в гимназия, но да стана лекар. Искам да се явя на второ равнище по математика - заповядай. Няма лошо. Нека се даде равен шанс на децата, не да им отрязваме крилете", призова тя. Според нея е редно да се даде възможност на училищата да въвеждат оценки за факултативните часове, защото така учениците ще имат по-голям стимул да полагат усилия по тях.
Защо да се явя на НВО в 10 клас?
Педагозите намират за безсмислено националното външно оценяване в 10 клас, което не служи за нищо, освен за кандидатстване на учениците от обединените училища, които са до 10 клас. "Тези резултати никъде не им трябват и учениците дори не са длъжни да се явят на НВО. Как да ги мотивираме. Те казват: "Не ми трябва това". И аз няма да имам мотивация в такъв случай, още повече че и оценките от 8-10 клас въобще не влизат в дипломата за средно образование", посочи преподавателят.
