Ректори са скептични относно възможността за намаляване на бакалавърската степен за студентите от 4 на 3 г. На този етап не са водени и разговори между университетите за въвеждане на тази мярка и ако това изобщо се случи, за въвеждането й на практика ще е нужна минимум година. Това показва проверка на "Сега" сред ректори на висши училища у нас по повод стратегията за развитие на висшето образование у нас 2021-2030 г., приета в края на миналата година от Народното събрание.
Стратегията предвижда по-гъвкава система за продължителността на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" и въвеждане на законодателна възможност за редовно и дистанционно обучение в степен "бакалавър" с продължителност от 3 академични години, като продължителността за дадено професионално направление да е еднаква за всички висши училища в страната.
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков коментира пред "Сега", че тази възможност засега е чисто теоретична, защото след разрешаването ѝ в стратегията, тя трябва да се приеме в закона за висшето образование. "Малко са професионалните направления, които могат да се възползват от нея, още повече, че стратегията изисква съгласие на всички висши училища, които предлагат обучение в специалности от съответното професионално направление", казва проф. Герджиков. По думите му досега единствено направления от областта "Изкуства" са заявили, че се интересуват от новата възможност, а по принцип от нея могат да се възползват и професионални направления като „Икономика" и „Администрация и управление". Ректорът на СУ обаче не вярва, че ще се стигне до консенсус, тъй като обучение в тези направления предлагат достатъчно много висши училища. Той допълва, че разговори на ниво ректори за намаляване на продължителността на бакалавърската степен за дадени специалности засега не са провеждани, освен това, за да се случи тя, са нужни законови промени, които няма как да се реализират в близката една година.
С резерви е и ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Според него е необходима много сериозна дискусия, с търсене на всички гледни точки и претегляне на аргументите "за" и "против", преди да се вземе каквото и да е решение. "За мен фокусът на дискусията трябва да бъде какви студенти с бакалавърска степен искаме да има на изхода на университетите, какви специалисти, с какви умения и знания те трябва да излизат от университетите, а не дали обучението ще бъде 3 или 4 години. Аз съм категорично против чисто механично решение за намаляване на срока на обучението, против чисто механично пренасяне на чужд опит в системата на българското висше образование", коментира той пред "Сега".
По думите на проф. Димитров е необходимо да се гледа цялостно към тези процеси - какви студенти постъпват в системата на висше образование, какви са предварителните им знания, какви специалисти очакваме да излязат от тях, и след това как ще бъде надградена магистърската степен. Според него целият дебат може да бъде напълно безполезен, ако в него не бъдат включени представителите на бизнеса и институциите, които са потребителите на тези 3 или 4-годишни бакалаври. "Много зависи и от пазара на труда и нагласите на работодателите - дали те искат специалисти с бакалавърска степен, които директно да се включат в техните дейности, или предпочитат да ги обучават и развиват на място. Моите наблюдения са, че преобладава първата нагласа, даже много често сме критикувани, че студентите трябва да учат и това, и това, и това. За три години в областта на икономиката това няма как да стане", коментира още проф. Димитров. "Цялото ни общество, някак си без специален дебат, по подразбиране, е напълно съгласно, че лекари и юристи трябва да се обучават 5 или 6 години. Това вероятно е валидно и за други специалности", споделя още проф. Димитров.
"В много европейски университети бакалавърската степен е 3 г., а магистърската - 2 г. Това е възможно и може би е добре да се въведе и у нас, но би станало изключително трудно. Различните университети имат различни планове и учебни програми за различните специалности - в дадено висше училище например могат да се държат два пъти повече изпити отколкото в друг университет за същата специалност", коментира и проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет. Той също е на мнение, че ако се пристъпва към тази промяна, е нужен много сериозен разговор, включително и за увеличаване на магистърската степен от 1 на 2 г., която според него следва да е доста по-специализирана. В Стратегията има планове и в тази посока - например да се осигури държавно субсидиране на редовно, дистанционно и задочно обучение в степен "магистър с продължителност от 2 години, ако то надгражда 3-годишно обучение в степен "бакалавър" в същото професионално направление.
РАБОТА
"Ако в резултат на дискусията се тръгне към промяна в срока на обучение на бакалаврите (за някои специалности), е добре да се знае, че зад това стои огромна промяна. Необходима е промяна в учебните планове на бакалаври и магистри, но най вече е необходима промяна във философията на обучение по професионални направления, заедно със съществени промени в учебните дисциплини", коментира ректорът на УНСС проф. Димитров. По думите му това би било много сериозна реформа, като не е маловажен и въпросът за финансирането на образованието.
