Дългоочакваните промени в закона за висшето образование, които се обсъждат от над 1 г. и въвеждат цял куп новости - от мораториум върху разкриването на нови университети до ограничаване на т.нар. "летящите професори", са били приети тайно от депутатите от парламентарната просветна комисия.
Поправките трябваше да бъдат гласувани днес на 2-ро четене в комисия, но се оказа, че голяма част от тях вече са отметнати - на изнесени заседания на комисията в Сандански. За извънредните изнесени заседания, провели се на 19-и и 20-и януари т.г., нямаше съобщения на сайта на парламента, каквато е обичайната практика. Не е ясно какво е наложило те да се провеждат тайно от медиите. На тях не са били поканени както журналистите, така и представители на заинтересовани страни с отношение към закона като например Националното представителство на студентските съвети. Напразна се оказва и активността на куп министерства и университети, писали становища по проекта. Документите са внесени за официално обявеното днес заседание, уви, без полза. То се провежда в момента, като депутатите обсъждат малкото останали текстове от мащабните поправки.
Най-спорните текстове вече са одобрени. Така например ГЕРБ са прокарали намерението си ректори и декани да могат да бъдат лица само до 65-годишна възраст. Предложението между 1-во и 2-ро четене е направено от депутата от ГЕРБ Джема Грозданова, която е предложила на ръководна длъжност в родните университети да не могат да се избират лица, "които към датата на избора са навършили 65-годишна възраст". Тя и колегите й настояват и мандатът на лицата, избирани на ръководните длъжности - като ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници, да се прекратява предсрочно, освен в случаите по чл. 35 (т.е. по тяхно желание или при отзоваване от Общото събрание), и при навършване на 65 години. В тези случаи органът, който ги е избрал, т.е. Общото събрание, следва да проведе частичен избор в срок до 2 месеца. Не е ясно как ще бъде приета поправката от университетското съсловие, някои от които са на мнение, че тя е ограничаваща и дискриминационна.
Прието е и революционното предложение един университетски преподавател да участва в акредитацията само на едно висше учебно заведение, което дълго години бе стопирано от силното университетско лоби сред депутатите и което следва да ограни т.нар "летящи професори". По него вчера са получени редица възражения от университети - например юридическия факултет на СУ, които наивно са смятали, че промените ще бъдат разглеждани днес, както е обявено, и не са имали представа, че ключовите поправки отдавна са гласувани от комисията. Шефката на комисията Милена Дамянова коментира, че промените в закона са внесени още през август 2019 г., въпросната поправка е била обсъждана отдавна и досега по нея не е имало постъпили становища, затова и няма да се гледа наново.
Депутатите са приели още текстовете за договорите за управление, които занапред ректорите на вузове ще трябва да подписват с министъра на образованието. Идеята е по този начин те да носят по-голяма отговорност пред обществото.
Министерският съвет, а не депутатите, ще приема Националната карта на висшето образование, която ще определи в кой регион какъв университет да има, са решили още депутатите. Идеята на МОН беше въпросната карта, която ще определи профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии, да се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Смисълът на това бе документът да има по-голяма устойчивост и да не може да се променя току-така, а само след решение на парламента. Председателят на просветната комисия Милена Дамянова от ГЕРБ обаче е предложила, а депутатите са приели, картата да се приема от МС, и то по предложение на министъра на образованието.
