Започна се. Независимо дали използваме езика на предпазливия министър Янев, който не иска да каже думата война - в Украйна има патаклама. Това се случва ужасяващо близко, както бяха и юговойните, които за щастие не ни засегнаха с преки военни действия.

Не е лошо да си припомним първите неизбежни последици от превръщането на положението от мирно във военно. 

Ето какви промени настъпват в обществото и индивида, когато завалят бомбите или когато лидер подготвя страната си за война, превръщайки я в казарма.

***

1. Светкавично обезсилване на по-малките опасности. При една голяма война проблем като коронавируса може да мине и замине незабелязан. Локдауни и сертификати ще се правят за други цели. 

2. Триумф на лъжата. Лени Рифенщал го нарича "Триумф на волята", но то си е пълна и безусловна капитулация на истината. Бисмарк бил казал, че най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов. Гьобелс пък казал, че лъжата повторена сто пъти става истина. Бисмарк има подобна фраза преди Гьобелс, но спред него няма нужда от излишни повторения: "Ако повторим една лъжа три пъти, народът ще повярва", казва Железният канцлер. 

3. Поставяне на рязка граница между вътрешен и външен свят. Силна автоцензура и мерене на приказките, но не в мерена реч, защото: 

4. Не е време за поезия. Както е казал поетът - вместо рима избухва снаряд. 

5. Бърза смяна на приоритетите - собствената кожа е най-важна. Каквито и приказки за героизъм да се разказват за войната, доказано е, че инстинктът на човека го тласка почти неизменно към спасяване на собствената кожа, ако ще и за сметка на сто други. Хуманизмът и красотата на човешкото сърце са за мирно време, както и за басните как дори в най-тежки мигове човекът си остава човек. Видяхме по време на пандемията колко се очовечихме пред лицето на общия враг. 

6. Бърза и искрена смяна на мнението. Според динамичната обстановка човек трябва пъргаво да си сменя мнението, дори по средата на изречението, ако се наложи. При това - не просто започваш да твърдиш нещо различно, а си сменяш мнението и със задна дата, твърдейки че винаги си отстоявал тази позиция. 

7. Невъзможно е да останеш независим - трябва да се определиш искрено и енергично. И това може да е личен избор само от разстояние. Ако си вътре в касапницата, изборът е колективен, на живот и смърт. 

8. Хуморът става казармен. Смешките на вражеския лагер са цинични, нашите са приемливи, дори когато псуваш на баба, дядо и внуче. А за човек, неприобщен към агитките, не е време за хумор. Вместо смешка избухва снаряд. 

9. Лагерът определя всичко. Абсолютно всичко става приемливо или неприемливо според това в чий лагер се намираш. В къщата на обесения не се говори за въже, но в къщата на врага не само е допустимо, но е препоръчително да напомняш колко правилно е обесен врагът.

10. Вчерашната абстракция става болезнено конкретна. Човек обича войната, докато не му падне бомба на къщата и на главата.