Бокочовекът бродеше из Обинтованата земя като Апостола на свободата, както го е описал Дядо Вазов:

Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.

Земята беше Обинтована, защото беше разделена и кървеше от разделението. Гражданските вълнения разцепваха народа като Червено море, а Бокочовекът бе подложен, както на гонения, така и на буйна народна любов. 
Не знаеше какво да прави с бастуна си, който бе цепнал морето от граждани. 
Обикаляше страната и диреше народната любов. 
Намираше я криво-ляво. 
И в седмия ден от седмицата, отново на прибежки и припълзявания с джипката, под защитата на шубраци и храсталаци, щото на НСО не може да се разчита, Бокочовекът отново се яви в отдалечена местност. В цял ръст и внезапно той се изтърси като младенец в ясли - между две крави и стопанина им.
"Как сте, как сте! - помилва кравите Бокочовекът и уведоми стопанина: - Ей така, както ти галя кравите, братко мой, така са ме галили мене три папи! Пѝпни ми главата и ти, чичо, да ти върви в любовта!" 
И Бокочовекът изгледа свитата си, като им каза с очи: виждате ли как се милват крави и сюрмаси! виждате ли колко силно мога да любя народа! И още много неща казваха очите му, но хората от свитата не издържаха на пламтящия му поглед и наведоха глави, а някои започнаха усилено да кимат. 
Когато видя ритмичното кимане на глави от свитата му, Бокочовекът усети успокояващо чувство за ред, все едно си прехвърля зърна на броеница и медитира. 
Бокочовекът помилва още малко кравите и стопанина, каза няколко мъдрости от сорта на "ако имаш две ризи, сменяй ги по-често", евангелистите ги записаха за бъдните поколения. Апостолите му продължаваха да кимат и да се съгласяват предано усмихнати и готови да разпознаят дори в най-дебелашката притча източник на хилядолетна мъдрост. 
Бокочовекът започна да изкарва хора пред строя чрез посочване с брада: 
"Я кажете на тоя дядо с кравите колко пари сме му дали по оперативни програми и други любодеяния! Я кажете на тоя добитък кой му е архичобанинът? Без волята на Бокочовека нито една порция в тая Обинтована земя не може да се разпредели воистина по братски!" 
Един след друг излизаха пред строя Деса Жътварка, Кирил-Ананкин Скайуокър, Николай Шкембетворец. 

Всички декламираха старателно различни тезиси от учението му. Сучеха фрази с ентусиазъм и не се сърдеха, че никой не можа да каже и две изречения, без да го прекъсне разсеяно Бокочовекът, за да подхвърли някоя заповед, поучение или бащинско мъмрене - полуадекватно, ала сърцато и убедено. 
Бокочовекът изведнъж се сепна, когато една от кравите снесе пъдпъдъче яйце. 
"Това не е добра поличба! - изръмжа той, погали кравите за последно, плесна някого по меките части и постанови: - Айде, много се задържахме тука, да вървим да пишем Конституция, хрумна ми един ченгел-параграф!" 
И те затопуркаха към джипката, за да се гмурнат отново в шубрака.