“Новини с добавена стойност” е неделен радиобюлетин в стил академичен пънк-рок.
***
Като бях малък, имаше една фолклорна залъгалка, някакъв си нонсенс. Нонсенсът в британската народна култура е художествен тъпизъм или приятна за ухото безсмислица. Та и в нашата народна култура имаше такова нещо, което звучеше някак си така:
Жили-били три японци -
Ян,
Янциан,
Янциан-Цианцидрон.
Жили-били три японки -
Ципа,
Ципарипа,
Ципарипа-Рипапон.
Женили се:
Ян за Ципа,
Янциан за Ципарипа,
Янциан-Цианцидрон за Ципарипа-Рипапон.
Това “жили-били” цял живот ме тормозеше, чудех се защо българският народ ползва такива думи - жили-били???? И добре че дойде интернет епохата, та си реших научната загадка - то сега в интернет всякакви безполезни знания се намират.
Произходът на тая залъгалка-нонсенс се оказа, че е руски, даже някъде из литературата го цитират. На руски обаче по-често се среща вариант, който е за някакви китайци:
Жили-были три китайца: Як, Як-цедрак, Як-цедрак-цедрак-цедрони.
Народният певец, който е адаптирал скороговорката на български, нещо е объркал японци и китайци.
Шантава работа. Като последните олимпиади - лятната беше в Япония с една година закъснение, зимната олимпиада в Китай тия дни я откриха. Но работата наистина е шантава. Спортистите се състезават в обособен карантинен балон, няма публика, няма китайски дракони, няма дявол. Само тук-таме някоя партийна група.
И за тая олимпиада без публика са профукали около 4 млрд. долара, а още 9 милиарда похарчили за жп магистрала между Пекин и Джандзякоу, другия град, където ще се надпреварват в ски алпийските дисциплини. Ама това са много пари!
Жили-били 13 млрд, пуф - изхарчихме ги.
Да ги бяха дали на България и Македония за сдобряване. И без това аз постоянно бъркам Гуанджоу с Джандзякоу. Като Чехов и Толстой ги бъркам и като общата и отделната история на България и Македония. Култура, история, песни, танци, кое на кого е, не мога да ги оправя.
Ама да ни дадат 13 милиарда за дружба и сътрудничество - охааа, предвиждам такъв живот, че само си викам дано! Ще има да си печатаме паспорти и скоростни жп линии от София до Скопие и обратно!
Да ни дадат 13 млрд и да кажат - живейте дружно, българи и македонци, па да видиш няма ли да им пея като в песента “Дано”:
Ела, приятел, и лапата дай,
аз ще ти дам ръка!
То в тая песен се пее за приятелството с животните, ама на такава купчина пари - няма да седнем да се обиждаме за глупости, маймуни ли сме или хора - чунга-чанга, яж кокоси и банани по цяла година! А може и да не се караме, а направо да се избием, като вземем да дърпаме парите и да спорим кой по-голяма дружба и сътрудничество предлага по тоя многомилиарден план за възстановяване и развитие.
Така или иначе, такива пари няма, това е една празна фантазия и дори в международното положение разправят, че македонците харчели луди пари за лобизъм.
Гледам тия дни - американски сенатори нещо са се ангажирали с македонската кауза и казали, че македонците стъпили на американския континент заедно с Колумб, още през 1492 г.
Пристига, значи, Колумб на индианския бряг и вика - може ли да открия тоя красив и плодороден континент с моите приятели от Македония, които сега си нямат държава, но с удоволствие ще си я създадат само след още няколко века турско, сръбско, гръцко, куцовлашко и българско присъствие. И това с Колумб е станало някъде по Южна Америка, която Бай Христофор мислел за източна Индия. И той се объркал. И клетото коренно население на Америките така си и останало в европейските езици - индианци. Даже на английски няма разлика в думата за индианец и индиец. Сигурно още ги бъркат като Чехов и Толстой или като България и Македония.
Аз, да ви кажа, в спора между България и Македония съм на страната на американеца, който е взел един чувал пари, за да прави разлика между българи и македонци.
В тия репортажи от Америка разправят, че някакъв българин Стоян Христов отишъл миналия век в Съединените щати, станал страхотен американски писател и шпионин, написал книга, дето седяла на нощното шкафче на самия Рузвелт - аз и Рузвелтите ги бъркам - кой беше Франклин, кой беше Теодор. Книгата на нашия Христов била на тема американска история и докато я пишел, още бил българин. По-точно българо-американец. После обаче се разочаровал от България и станал македоно-американец.
Ето тук, скъпи съучастници, е ключът към целия Македонски въпрос.
Бил българин, станал македонец. Александър Македонски и той бил елинист и ученик на Аристотел, но после станал космополит и разкарал Аристотел. Защото големият философ Аристотел - физика, метафизика, туй-онуй, ама бил ограничен в разбиранията си. Аристотел смятал всички не-гърци за варвари и искал да ги цивилизова по гръцки. Александър Велики пък развил по-космополитни разбирания. И казал на Аристотел - махай ми се от главата, кратуно философска, че ме ядосваш, не мога да се концентрирам. Аз може млад да загина, ама не ща да ти слушам глупостите.
А иначе на тоя свят всеки носи в сърцето си една Македония или една Вътрешна Монголия, или някакви покрайнини-украйнини на духовната си империя.
Китай например не може да прежали Тайван, а пък Тайван се има за истинския Китай и смята, че рано или късно континентален Китай трябва да се присъедини към тоя самотен остров Тайван. Обаче по света постоянно бъркат Тайван с Тайланд, макар че нямат нищо общо.
Затова пак ви казвам - най-хубаво е да вземаш пари, за да различаваш тия от ония. Някои лекомислени индивиди казват - пари не ща, акъл ми дай. Аз пък съм петимен и за пари, и за познания.
Бъркам те със някой май,
кой ли беше ти?
Дай пари, пари ми дай,
и ми подскажи!
***
Звуков файл - тук:
