Мойсей донесъл каменни скрижали,

написани изцяло с Божи пръст. 

Така израилтяните разбрали

как да избегнат послегробна мъст. 

И в тези белокаменни скрижали

написани са десет правила - 

и те не са досадни али-бали,

а носещи колони на света.

Деветата от тези десет точки

гласи дословно: Мунчо, не лъжи! 

Но кой ти гледа тия стари плочки - 

и кой ли още пък на тях държи!

Тъй нашият министър-председател

по изгрев слънце вика "добър ден",

на обед казва - аз съм ти приятел,

а вечерта не си му вече френд. 

Веднъж ти казва - ще съм президент;

и след това пак същото ти казва;

но после вика - тия не на мен - 

и плюе във дълбоката си пазва. 

Аз - казва - никога такова нещо,

насън дори не съм го изговарял!

Не ми е навик ей така да плещя,

освен когато да се разтоваря...

Бърбори и окото му не мига - 

и сам си вярва в шментите-капели;

и няма кой да го прекъсне: стига!

Ай стига преде пухкави къдели! 

***

Напъна се жестоко планината - 

напъна се и породи Андон. 

И всички корумпета капи мятат,

и няма нито вопъл, нито стон.

Голямата, фалшивата надежда - 

тя също е алтернативен факт; 

и тя като лъжата ни подвежда

и се превръща във престъпен пакт. 

И тука най-голямата заблуда

е във това - да чакаме отвън

да дойде някой и с добра принуда

най-сетне да накаже някой пън

и всичката ни работа да свърши,

а ние само китките да кършим.