Последните дни Генерал Мутафчийски на няколко пъти упрекна "диванната армия" в различни несъвършенства и пожела на всички по диваните да се поучим, пък да кажем "благодаря", че някой се грижи за нас, докато го охулваме.

Преди да минем към научната част на статията, аз еднолично казвам БЛАГОДАРЯ на всички щабни лъвове и правителството за тяхната отдаденост и денонощен труд - съвсем откровено и без никаква задна оценка, защото независимо от качеството на тази работа, за която реално няма обективен критерий за оценка, факт е, че тези хора се претрепват от работа и правят каквото смятат за необходимо или възможно.

Веднага обаче бързам да благодаря и на самата диванна армия за нейната отдаденост в боя - продължавайте все така да изисквате от щабните лъвове невъзможното, за да унищожим врага навсякъде, където се крие! 

Защото хората на първа линия (фронта) носят тежестта на службата, но пък хората на диваните (тила) не са там по желание. Дори днес, на 1 май, Деня на труда, много от нашите сънародници са лишени от това основно човешко право - правото на труд, което прави от маймуната човек, а и задвижва икономиката на страната.

Хората са по диваните си и попълват числото на диванната армия не по своя прищявка, а защото изпълняват противопандемичните мерки на уважаемия Щаб. И ако човек на дивана си има право да е стреснат и неадекватен, то на щабните лъвове това право е отнето и те нямат право нито секунда да бъдат неадекватни. 

Така изпълнени с взаимно разбиране един към друг - ние на дивана и те на първа линия, пристъпваме към разбора на термина диванна армия и конкретно многопластовата дума диван. 

***

Думата диван, както и диване, е с персийски корени. 

В голямата древна империя, а после и по други ханства и народи, така се наричал Министерският съвет - съвещателният орган към шаха или към Великия везир; диван си имат и османските владетели, та от тях сме заели и ние това хубаво понятие заедно с удобната мебел, носеща същото име. (Архитектурно най-често Диванът се е намирал до Харема.)

Най-старите писмени сведения за дивана са от IX век и се отнасят до халифата на халиф Омар (634 - 644); тогава думата е имала значение на "списъци за разпределение на държавните разходи", а също и хранилището за тези важни документи.

В това значение на думата - диван = списък, в източните традиции думата добива смисъл, в който се употребява и днес - диванът е сборник с всичките поеми на един поет. Източните поети впрочем неслучайно са се търкаляли по високите дивани, защото най-важната им задача била да възпяват владетеля - неговия божествен ум, неговата доброта, неговото обаяние върху жените и почитанието на мъжете; как десницата държи ятагана, пък лявата ръка милва сюрмасите, пък с другите крайници извършва още по-смайващи и мистични добрини. И колкото по-засукано похвалиш владетеля, толкова по-близо до Дивана те пускат, че даже и върху него. 

(Според енциклопедията на "Брокхауз и Ефрон" в европейската литература този термин диван е въведен от Гьоте с неговия сборник "Westöstlicher Divan" - факт, който държавниците ни винаги имат на ума си, когато цитират Йохан фон и т.н.)

Днешните поети на Изток и на Запад - то се знае, също търкат диваните, заравят потни чела в отоманките и си смучат от пръстите, каквото имат за извличане, а един съвременен лирик даже описва следния поетико-социален възглед:

Аз, казва поетът, много мразя поетите и съвършено не мразя поетесите! Защо? 

Защото - казва този субект на мерената реч - примерно поетесата можеш да я поканиш и в по-лирична форма на дивана, за да си заредиш малко пръстите с лирична субстанция, която после да изсмучеш. А като видиш поет на дивана си, ти се иска незабавно да го изпъдиш - и други от тоя сорт ги реди този съвременен диван-поет, който положително си има своите идеали и препятствия. 

***

И тук идваме до последното османско значение на думата диван в съчетание със звучната добавка чапраз. 

Диван-чапраз е патриархален термин, пак с източни нагласи, особено спрямо жените. Да стоиш диван-чапраз пред някого, ще рече - да си изцяло на неговите услуги, да очакваш заповедите на господаря, докато той седи на масата или разбира се - на дивана. 

Нашата съвременна култура на общуване се е отдалечила в известна степен от османските порядки, но не съвсем и недокрай. Има си мъже, които обичат жената да е чевръста, изпълнителна, непретенциозна и сгодна. Това не е осъдително, ала има хора, на които им прави неприятно впечатление, особено на жените, когато откият, че към тях има такива очаквания. 

Ето тук например на този архивен кадър се вижда как две жени с високи държавни отговорности са поставени в ситуация да се зачудят дали не ги възприемат като персонал...