“Новини с добавена стойност” е неделен радиобюлетин под грохота на историческите събития, които ни атакуват с невиждана ярост.
***
В този исторически гръм и трясък, в това шеметно препускане на колесницата на Историята, аз конкретно оставам безучастен. Това не е много героично, ала макар да не съм от страхливите, аз все пак предпочитам да не вземам участие.
Всички знаят, че имам телосложение на античен герой, но това тяло не е създадено за война, а за целомъдрени контакти с психоложки и манекенки. Поддържам отношения с няколко психоложки, които ми дават съвети как да не се ядосвам с демагогията на пропагандата. Много са ревниви - като Великите сили са, когато хвърлят око на някой регион.
Дано не се сбият на моя територия тия психоложки! Представяте ли си - полуголи психоложки ми се качват на главата и се бият за контрол върху психиката ми.
Аз се ядосвам не само на пропагандата на воюващите страни, но и на себе си. Ядосвам се, защото съм по-толерантен към едната страна на пропагандата. Не че ще тръгна да разпространявам пропагандни тези, но за пропагандата на жертвата Украйна мижам с едно око и клепам с едното ухо, все едно магаре гони муха.
Не е тайна, че симпатизирам на украинската страна и затова не им връзвам кусур на шмекерлъците. Когато жертвата шмекерува, не мога да се сърдя на жертвата, сърдя се на агресора. А когато агресорът се разкара, тогава евентуално мога да кажа на жертвата: хайде стига толкова шмекерува, дай да видим как ще се живее оттук нататък.
Ядосвам се и на човекоядската пропаганда, която ни принуждава да обясняваме очевидното - няма как да нахлуеш на чужда територия и да обясняваш, че освобождаваш народ, който яростно се съпротивлява на т.нар. освобождение.
Знам всички лъжеаргументи срещу моята позиция.
И знаете ли защо ги знам? Ами защото тук в нашата красива и гостоприемна държава все още има някаква свобода на мненията, имам достъп до всички видове гледни точки.
А в Русия днес пак има две гледни точки, но едната е в телевизора, другата е в затвора или в чужбина.
В нашата мила България все още имам контакти с целия спектър психоложки, които имат най-различни гледни точки.
Едната с Фройд ми анализира душата, другата с Густав Юнг ме баламосва, третата се опитва да ме целуне право в устата, но аз съм независим елемент като Еразъм Ротердамски.

***
Еразъм живял в епохата на люти религиозни борби - края на 15-ти, началото на 16-ти век. По него време възникнали сума течения за църковна реформация - разните му там лутерани, калвинисти и други от сорта. Католическата църква здравата дереформирала и вразумявала верующите с помощта на Инквизицията. Католиците не искали да има неправилни гледни точки, ама и реформаторите не си поплювали в борбата за истината и правата вяра. И от двете страни кълцали глави като зелки, но католиците постигнали по-големи успехи в унищожаването на другата гледна точка.
И макар че Еразъм симпатизирал по-скоро на новите течения, имал неприятности и с католиците, и с реформаторите. Общо взето бил доволен, че главата му си останала на раменете.
Еразъм бил кажи-речи най-ученият човек на своето време.
И тоя учен човек написал на латински една много интересна книжка - “Възхвала на глупостта”.
В тая книга Глупостта в ролята на гръко-римска богиня сама се превъзнася в дълга похвална реч.
Една от заслугите, които си приписва Глупостта, е че тя става причина за всички войни. Без Глупостта не е започнало нито едно велико дело, а нали войната е дело велико и достопохвално!
“Въобще - казва Глупостта - тая тъй славна работа войната се води от паразити, бандити, сводници, крадци, убийци, селяндури, тъпаци, длъжници и тем подобни обществени боклуци”.
Аз, безоблачният автор на тая глупава рубрика, отказвам да се присъединя към числото на воюващите, в което слагам и всички видове пропагандисти и тролове.
Оставам си в палатката като един Ахил, но в периода преди да убият интимния му приятел Патрокъл.
Преди да убият приятеля на Ахил, той се излежавал обиден и отказвал да излезе на бойното поле, защото началството му откраднало плячката. Ахил си бил спечелил като военна плячка една психоложка, но военачалникът му я взел. И Ахил се обидил, и казал - гледайте си работата, аз пък няма да се бия!
По него време психоложките не били така самостоятелни като в наши дни и често ставали плячка.
Но когато убили Патрокъл, е те тогава Ахил полудял от мъка, излязъл от палатката и почнал да цепи троянците като талпи за троянския кон. По някое време ликвидирал и убиеца на приятеля си - Хектор. После осквернявал трупа на Хектор как ли не, искал да го остави на кучетата - толкова бил разярен и освирепял!
За психоложката - лежи в палатката обиден.
За смъртта на приятеля - невиждана ярост и кръвожадна сеч.
Виж му акъла, па му крой капа.
Аз се имам за малко по-умен от Ахил, пък и си нямам приятел, гледам си психоложките, a войната ще мине и без мое участие.

Аз гледам отстрани със Бай Еразъм
безумна сеч и сладострастен спазъм -
и пъшкат извратени генерали,
а труповете - кучета ги яли.