Не щеш ли, веднъж взе, че ме подгони бясно куче. 
Втурнах се да бягам презглава, но на гърба ми имаше тежка шуба, която ми пречеше да бягам. 
Захвърлих я в движение, влетях вкъщи и хлопнах вратата зад себе си. Шубата така си и остана на улицата.
Бясното куче се нахвърли върху нея и я заръфа с невиждана ​ярост. Един от слугите ми изтича от къщи, прибра шубата и я закачи в гардероба при другите ми дрехи. ​​​
На другия ден рано сутринта слугата ми влетя в спалнята и закрещя паникьосан:
- Ставайте, ставайте! Вашата шуба побесня! 
Скочих от леглото, отворих гардероба - и какво да видя! Всичките ми дрехи бяха на парцали! 
Слугата ми беше прав: бедната ми шуба бе побесняла заради вчерашното ухапване от бясното куче. 
Шубата яростно се нахвърли на новия ми мундир и от него полетяха парчета. 
Вдигнах пистолета си и стрелях.
Бясната шуба мигом утихна. Тогава заповядах на моите хора да я завържат и да я закачат в отделен гардероб.
Оттогава тя никого повече не е ухапала и аз я обличах без ни най-малка боязън​​​​​​.
    Из "Приключенията на барон фон Мюнхаузен"
***
Припомняме тази кратка история от забележителните приключения на знаменития барон фон Мюнхаузен, защото нашият бивш премиер и лидер на най-голямата партия барон Галфонхаузен отново е в изключителна форма. Обикаля страната и телевизионните студиа, инспектира строежи като ревизора на Гогол, разпорежда се като господар, разказва чаровни небивалици и се кани да управлява като почетен Бастунбаши от Банкя - тъй като за формалната власт изглежда няма шанс към този исторически момент. 
По-нагоре избрахме да започнем тъкмо с историята за шубата на Мюнхаузен, защото и нашият Галфонхаузен години наред разказваше публично "Историята за шубата от моята любима книга "Братя Карамазови" - иначе приятна история, която обаче старият Достоевски поради престъпна небрежност е пропуснал да впише в "Карамазови". 
Сутринта в четвъртък Галфонхаузен даде голямо телевизионно интервю, в което показа върхова форма и заяви убедено, както само един истински Мюнхаузен може да заяви: 
Обещал съм си да говоря само с факти, за да няма спор!
И разбира се, покрай фактите хързулна и няколко очевидни фантазии, най-очевидната от които - на 10 ноември 1989 уж имал "най-голямата охранителна фирма". Това беше лъжа, от която няма никаква полза, всеки може да я свери с официалната му биография, няма да му повдигне рейтинга, няма да го постави в изгодна позиция. Защо реши да сподели тази игра на въображението? Рефлекс! 
***
Кой е истинският Мюнхаузен?
Ще минем съвсем накратко и отгоре-отгоре през биографията на легендарния шменти-капелист, превърнал се в нарицателно за чаровен лъжец - преки връзки с житието на нашия Галфонхаузен не правим, но читателят сам може да прокара някои забавни паралели. 
Карл Фридрих Йеронимус фон Мюнхаузен е немски барон и ротмистър на руска служба, който след завръщането си в родината става баснословно популярен с фантасмагориите, които разказва като лични преживявания с документална стойност - а те са очевидни дивашки измислици. 
17-годишен, през 1738 баронът постъпва на руска служба като паж на херцог Антон Улрих, който се жени за принцеса Анна, по-късно регент, управляващ империята. Същата година Мюнхаузен участва за кратко в една военна кампания, което е единственият му боен опит, след това мултиплициран в безброй разкази-небивалици. 
След това баронът командва елитна рота в Рига, следват върхове и спадове в кариерата му, обусловени от политическото положение в Руската империя, докато в 1750 взема отпуск, за да се прибере на родна земя да дели наследството с братята си. Повече той на служба не се връща, удължава на два пъти отпуската си, опитва се да получи изгодна оставка с чин подполковник, но получава отказ. От 1752 до смъртта си живее в Боденвердер, където общува предимно със съседите, разказвайки им врели-некипели за иначе интересния си живот, който той разкрасява до завладяващ абсурд, донесъл му впоследствие световна слава. Историите му стават популярни и се фолклоризират, по тях се пишат книги и драматизации, в идните векове се снимат и рисуват филми. 
Има един конфузен елемент от късните години на барона. През 1790 той овдовява и 4 години по-късно, вече на 73, старият фантазьор се жени за 17-годишната момичка Бернардине фон Брун. Тя водела лекомислен и разточителен живот, разстроила му финансите и го дарила с дъщеря, която 75-годишният барон не признал - заявил, че бащата е някой си писар. 
В крайна сметка Мюнхаузен се разорил и приключил живота си в бедност, а на смъртния си одър изрекъл последната си измислица - на единия му крак заради измръзване липсвали два пръста. 
"Изяде ги бяла мечка" - казал барон Мюнхаузен и предал Богу дух.