Ний няма да забравим добрината
на тази възхитителна жена -
добра, интелигентна и богата,
носът ѝ с подходяща дължина.

Гласът ѝ като утринна камбана,
подаръците - само от душа! 
Душа като вибрираща мембрана -
и никога не ходи тя пеша.

Но тя лети, бръмчи по магистралите
(и ние знаем КОЙ ги построи!)
Тя има връзки с пачките и балите
на Оня, който на̀преко ни спи. 

Жадуваме ръката да ѝ цунем
и всички тук събираме пари
за късметлийски гащи и калцуни, 
че малко да се отблагодарим. 

Жадуваме да паднем по очи
във меката прегръдка на килима,
затуй че ни постла и позлати
съгражданката умна и любима. 

За тази умна кърджалийска шутка
(майтап или приятелска шега)**
ще отдадем последната си грудка,
изровена от Майката Земя.

От София, престолния ни град
килими фантастични долетяха;
на пода кацна този уникат
на родната ни театрална стряха. 

Килимите ни със персийски шарки
вълшебно прелетяха над страната.
Благодарим ти, скъпа господарке,
ний няма да забравим добрината!
____________
* Цвета Караянчева подари на театъра в Кърджали старите килими на парламента, които по-рано са лежали и в Министерския съвет. Театралите отговориха с верноподаническа благодарност в публично послание, което тук опоетизираме. 
** От руски - шутка = шега.