Поводът за днешната ни хроника са думите на доц. Мангъров, че Бойко Борисов в личен разговор му казал: ако бях жена, щях да правя любов с теб (малко опоетизираме цитата, принципно с други думи се изразяват тези мъже). 

Темата за приятелството е вечна тема на поетите и политиците. Поетите, ако си нямат тема, винаги могат да драснат един химн на дружбата - как истинският другар винаги ще ти подаде ръка, няма да ухажва жена ти, ще мине през огън и лед в името на безкористната привързаност и други фантасмагории. 

На политиците пък им гледат под лупа приятелствата, защото тия връзки обикновено не са чак толкова безкористни като в поемите. Някои поети дори прокламират лирическата теза, че такива отношения като на политиците не са и не могат да бъдат истинско приятелство. Но ако някой такъв поет се сближи с даден политик от силните на деня, обикновено си променя възгледите и от първа ръка се уверява, че не всички политици са такива и дори някои от тях са напълно компетентни и достойни за искрени приятелски чувства, основани на взаимно уважение, братска любов и общуване без задни мисли. 

През годините Нашият лидер се е самоописвал и по двата начина - и като човек с приятели, и като човек без нито един приятел. Защото е лидер обединител и заема повече позиции. 

Идентичността на Бойко Борисов е като цяло контекстова - променя се според обстановката. 

По отношение на приятелството понякога е казвал за себе си - "Нямам приятели, сам като куче седя в Банкя"; и дори "едни женски гащи няма в спалнята ми". Сиреч и приятелка си няма, и нито един истински близък, защото той няма личен живот, а цял се е отдал на обществото и практикува брахмачария. Брахмачарията е нещо като целибат и включва пълен отказ от удоволствия (полов живот, месо и животински продукти, песни, танци, таратанци), за да може човекът да отдаде силите си само и единствено за общото добруване. Примерно Махатма Ганди, баща на индийската нация, на някакъв етап от живота си минал на такъв режим и всичко си спазвал, само дето с "помислите" имал проблеми. И веднъж пил козе мляко по лекарска препоръка - след сложна морална акробатика, с която се самоубедил, че не нарушава обета си за въздържание. 

Така и Нашият лидер - като Махатма Ганди, има леки отклонения в аскетизма си. 

Затова в други ситуации честно си казва, че има цял куп нежни приятелства и истински другари. 

С Валентин Златев навремето играели карти, но спрели, защото по думите на премиера - Златев много лъжел, викал терца на вале, поп и деветка. (А Гешев наскоро каза, че с такива като Златев Главният прокурор не контактува.)

С други хора пък контактите му са по-дискретни и даже пред обществото се правят, че нямат интимна близост. Говорят си само с огледалото, а кого виждат там, си е тяхна работа. Примерно сътрудничеството на Борисов и Пеевски в Зоната на медийния комфорт е реално и вълшебно; хем си правят хубави работи, които не са за пред всички, хем са управляващ и опозиция. За разпространението на печата сте чували, че Пеевски няма нищо общо, но пък в сектора имаше известни проблеми. Борисов разреши проблемите като одържави разпространението, хвърли вестниците на пощите, и заедно с пачките вестници хвърли едни 20 млн. И Пеевски пак няма общо с разпространението, но разходите му по тая дейност чувствително се облекчиха. 

***

Що не съм жена да се раздам на истинските мъже! 

***

Сега в корона-времената Борисов отново има приятели. Те са двама емблематични лекари, които не могат да се понасят помежду си, но и двамата бяха обявени от премиера като негови близки - Мутафчийски и Мангъров. В коронарните социални процеси у нас тези двама лекари станаха лица на двете медицинско-философски течения - изолационизъм и дарвинизъм.

Борисов бил такъв приятел с Мутафчийски, че го направил шеф на ВМА и само на него давал да му прави едни прегледи. (Подчертаните пасажи са цитати.) Малко пак стана като в поговорката, че с едната ръка гали... С другата половина на мозъка злепоставя този близък приятел, като твърди, че го е направил началник. И после го праща на "интервю с райбер", където стана мазало, че много взе да вири рейтинг тоя близък приятел. 

Другият пък близък приятел - Мангъров, днеска ходи и цитира любовните признания на премиера, с което отново извади на дневен ред болезнената тема за Симитлийската конвенция и Легендата за кмета на Симитли, която няма да припомняме, защото и нас ни боли. Пък и обществото би трябвало да е научило тая легенда, всеки народ трябва да си знае митовете и да се позоваваме на тях без подробни разяснения.

Въпросът е защо Мангъров прави този странен акт на интимни разкрития - премиерът, разбираш ли, ми каза, че ако бил жена, щял да ми се отдаде без задръжки! И айде пак - лавина от недостойни подмятания, анализи, словесен разврат, духовна поквара, колажи и мемета с кмета на Симитли, Мангъров и Борисов. Фейсбук е полудял. 

А защо близкият приятел Мангъров съобщава тая смешка? Той както е близък, също се явява подчемберен, щото и в приятелството си има старшинство, нищо, че е искрена близост между равни. 

Според мен - може и да не съм прав, разбира се - Мангъров не плямпа на своя глава, а пак има някакво съгласуване и диктовка. За какво му е на Мангъров да злепоставя старши приятеля си, дето дори не му прави "едни прегледи", защото тия прегледи ги прави Мутафчийски.

Винаги съм бягал от тезата "отвличат ни вниманието с глупости", но в случая наистина прилича на такова нещо - Горанов се клати като есенен лист, а падне ли той, не се знае какво ще остане от непоклатимата стабилност. Той е повече от ключов министър, неслучайно оцеля във всички грандиозни скандали досега - НАП Лийкс и Кръстника с безплатния апартамент само да вземем. А той си седи финмин. А сега бившият уважаван бизнесмен Божков, дето и той си развали сума приятелства, един след друг вади тежки уличаващи компромати, които се трупат в кабинета на Горанов, ама той не си спомня. Много неприятен разговор, дай по-добре да си бърборим за клизми, проктолози и симитлийски глазури!

Спомняте ли си предния път, когато Томислав Дончев щеше да става финансов министър? Аз си спомням - февруари 2013. Беше номиниран за мястото на "постната пица" Дянков, ама работата не стана, щото кабинетът "Борисов Едно" падна.