Във Персия живяла сгодна дама
със хубавото име Шахразада;
със много процедури във хамама
спечелила доверие с награда.

Така, докато приказки разказва
и пухкави накъдрени къдели,
прибирала в любезната си пазва
несметните богатства без предели.

А Шаха бил голям Шехерезадник,
но с нея относително сърдечен -
шекерен и шукаритетен задник, 
не задниче на някакво човече. 

Не спала сладкодумната девица -
до столицата вдигнала дворец;
шменти-капели, ала-бала-ница - 
и банковата сметка - скакалец! 

Така внезапно, без да се усети,
тя станала от Шаха по-богата;
но заслепен от своите успехи,
той не видял Несметната палата. 

Научил той от медийната мантра
и страшно, и ужасно се ядосал:
- Как мож’ да си такава Пачатантра!*
Нима туй всичко аз съм ти джиросал!

Нима си се въртяла покрай мене
със някаква Шехерезадна мисъл!
Падни сега пред мене на колене
и знай, че тебе вече съм отписал...

Обаче ти ми вършиш доста работа,
не възпаляваш моя маясъл... 
Върви сега да спиш и хъркай здравата,
пък утре ще ми дойде друг акъл.
_________
* Да не се бърка с "Панчатантра"! Части от древния индийски епос "Панчатантра" се откриват и в "Приказките от 1001 нощ", но Пачатантра е друга работа.