Везир Стойчо метла извади
и почна Голямата чистка. ,
И взе да бие, налага с дръжката
Кантарджи Тодора Пантомим.
Везир Стойчо му дума продума:
- Ставаш ли, ставаш, Кантарджи Тодоре,
лют пенсионер на млади години!
Да си починеш, отдъхнеш,
че си се много изгърбил,
изгърбил, още изгербил!
Тодор се в лице измени
и си на везира думаше:
- Душман Стойчо, отрок на Дявола,
завистник на всяко човешко добро,
зъл ненавистник и паразитна чума,
мащеха за болни и страждущи,
съсипител на профилактиката!
Везир Стойчо се шумно изсекна
и пак взе да пита-разпитва:
- Ставаш ли ставаш, Кантарджи Тодоре?
Ти да станеш, на твоето място
хубава Ива снага да постави.
Да сложи стана си на седалката,
да се облегне на облегалката;
бели ѝ нозе да стоят на сянка,
на сянка под бюро дебело.
Тодор се пак в лице измени
и си на Стойчо думаше:
- Питай твоя баща Сатаната!
Защо мене питаш-разпитваш
и отговор даже не чакаш,
Везир Стойчо, хекимино,
на всички бесове роден брат,
на всяко гърне - даже не похлупак,
ами онуй вътре в гърнето!
Трети път се Тодор в лице измени
и си в усмивка застина -
да го помнят и споменават
все в тоя нескръбен образ
во веки веков - амин,
Оман, Аман
и Обединените арабски емирства!