Заблеяло ми егото доволно,
с божествена симфония в душата
и никакво съзнание подмолно
не ми обърква мислите в главата.
Сега съм скъпа жертва на протеста,
но егото не плаче, а работи -
търча си по задачите със двеста
със моите колеги патриоти.
О, ти, задоволено мое его!
Ти помниш ли, когато бях овца?
Върви Овчаря, аз вървя след него,
усмихвам се на майките с деца.
Ще се превърна в агнешка яхния,
със дъх на възхитителни неща;
в паласките на Времето ще свия
гнезденце и за моята душа.
Да! Ще се отпечатам като стрия
и ще оставя своята следа;
ще бъда като белег от мистрия
по сградата на нашата страна.
О, спи, Овчарю, напреко на Времето,
его до его - двама да заспим.
И нека вдига шум на двора племето -
те всички ще изчезнат яко дим.
Родино мила, ти си земен Рай
за всяко его във Бастунсарай!
Ако искате да подкрепите независимата и качествена журналистика в “Сега”,
можете да направите дарение през PayPal
можете да направите дарение през PayPal