Наистина ли наследодател не може да разполага с цялото си имущество, когато има за наследници деца и внуци?

Г.Д., София

Българският закон за наследството (ЗН) предвижда специален раздел, посветен на т. нар. разполагаема и запазена част при наследяване. Именно от нея става ясно, че когато има деца и внуци, то наследодателят е поставен в среда на сериозни ограничения по отношение на имуществото си.

Обичайно всеки си мисли, че той може с различни действия - дарения, завещания, договори, да се разпореди приживе или за след смъртта сам и изцяло с това, с което разполага - имоти, пари, коли. Това обаче изобщо не е така.

Една от разпоредбите на ЗН е категорична - "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Именно тук става ясно, че частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Тук идва естественият въпрос какво представлява и колко е запазената част. И тук идва изричният отговор на закона.

Така запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Определена е и запазената част на преживелия съпруг. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Законът предвижда и начин за възстановяване на накърнена запазена част. Това става със специален иск. ЗН разпорежда, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Иначе просто неговият иск ще бъде отхвърлен.

За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството. След това се прибавят към нея даренията, с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил друго. Даренията пък се намаляват само след като се изчерпат завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите.

Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, то се постъпва по стандартния начин на намаляване на завещателните разпореждания и на даренията.