"Възможно ли е наследеното да се раздели само между част от наследниците, ако има причини другите да не участват или да не получат от имуществото?"
В.К., София
Законът за наследството (ЗН) разпорежда, че всеки наследник може да поиска по всяко време делба. Нещо повече. Законът дава това право, дори и ако има противно разпореждане на наследодателя.
Има и още няколко задължителни правила при делбата. Сред тях е например, че всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не може да се поделят удобно, се изнасят на публична продан, разпорежда още ЗН.
Друго важно правило е, че преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно - и по вид.
Това най-общо е основата, върху която се разрешават по правен път наследствени случаи и взаимоотношения. Често те и съпътстващите ги делбени процедури са свързани със спорове и недоволство на някоя от страните.
Затова и законодателят се е опитал да ги разрешава наведнъж, с участието на всички наследници и по възможност - на всички наследствени имоти. Затова е записал още няколко специални правила. И именно според тях, както и по трайната съдебна практика, делба би била недействителна, ако в нея не е участвал някой сънаследник. В този смисъл е и нормата от ЗН, според който "когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна".
Това означава, че няма как само двама от примерно 6 наследници да решат и да си разделят един от няколко наследствени имота. Просто такава делба би била нищожна. Ако по някакъв начин тя бъде извършена, един съд винаги ще прогласи нейната нищожност по искане на който и да е от сънаследниците, които не са участвали в нея. Просто няма как някой от законните наследници да бъде лишен от участие, няма възможна причина, която да го елиминира..
Иначе доктрината и законът познават два вида делби - доброволна и съдебна. Доброволната делба се извършва чрез договор. При него страните прекратяват изцяло съсобствеността върху вещ или право. Важно е да се знае, че той се използва, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове - примерно недвижим имот или земи да се поделят на части, които да могат да се ползват самостоятелно. След като отделните страни по договора се разберат кой какъв дял ще получи, какво ще има в него, може да се пристъпи и към сключването на съответното споразумение.
Ако имотът, имуществото не може да се раздели на реални дялове, то и тук е предвидена възможност за доброволна делба. Тя обаче се извършва чрез правилата за извънсъдебната спогодба. Нейната форма се използва, когато се дели само една вещ - например апартамент, кола, а съделителите са повече. Тогава в спогодбата се определя кой получава вещта и съответно кой получава изравняването в пари за своя дял и точно на каква стойност. Доброволната делба ще бъде нищожна, в случай че при нейното извършване бъде изключен някой от съсобствениците или пък при участието на всички съсобственици вземе участие и несъсобственик на вещта.
И при съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици. В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства.
Съдебната делба минава през две фази. Първата е по нейното допускане. Ако съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки. Следва втората фаза. При нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имота или имотите, или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите.
Има и някои конкретни правила. Така при извършването на делба на урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, следва да се спазват задължителните изисквания за минимални размери на всеки обособен имот, съгласно Закона за устройство на територията. При делба не се допуска и разделянето на нивите на части по-малки от 3 дка, на ливадите - от 2 дка, и на лозята и овощните градини - от 1 дка.
ЗН разпорежда и че "наследникът - земеделец стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти".
