Щом си се родил, ти вече си на борда. На борда на оня кораб-символ, който, преминавайки край повече или по-малко атрактивни житейски пейзажи, неизменно пътува към залеза на дните. За късметлиите той може да акостира в някой уютен старчески дом в Лондон като „Последен пристан“, където на обитателите са осигурени здравословно изкуфяване и комфортна вегетация. Но докога това ще им е достатъчно?...
Казусът за старостта като наше неизбежно бъдеще, за срока на годност на мечтите и за силата на духа, който надмогва недъзите на физическото изхабяване, е поставен интелигентно и находчиво в премиерния спектакъл на Сатиричния театър „Добре дошли на борда“ по пиесата на навярно най-поставяния съвременен френски комедиограф Жан-Пиер Мартинез. Негов режисьор е Ивайло Ненов, когото сме запомнили и с друг хит от афиша на Сатирата – „Пет пъти за една нощ“ от Киара Атик.
В „Добре дошли на борда“ предвидимото всекидневие на обитателите на заведението за столетници е щастливо взривено от появата на нова пансионерка (Йорданка Стефанова), доведена на пожар от застаряващия си син (Иван Панев). Бившата актриса Бланш (Дюбоа?!), изгонена от няколко подобни домове заради бунтарско поведение, включително палеж, първо шокира, а после по-бързо или по-бавно спечелва сърцата на останалите трогателни подопечни и катализира отношенията между тях: Капитана с неугаснали джентълменски инстинкти, макар и с паркинсон (Димитър Баненкин), избирателно чуващата и разбираща, уж дементна Хариет (виртуозно превъплъщение на Деляна Хаджиянкова), примиреният с възрастта и здравословните проблеми Реджи (гост-актьорът Калин Арсов). Йорданка Стефанова е интересна и различна от собствените си стереотипи в образа; сигурно е, че отличната Добрина Гецова, с която се редуват в ролята, е изградила не по-малко предизвикателен характер.
Изобилстващите в типичната ситуация клишета – криминална нишка, свързана с подозренията за убийство на предишна обитателка на дома, любовен триъгълник сред персонала – собственичката, доктора италианец и секси медицинската сестра (Полин Лалова, Михаил Сървански, Стефания Кочева), мистериозно подхвърленият положителен тест за бременност – са просто технически подробности. Отдалеч те може да изглежда, че пародират велики образци („Полет над кукувиче гнездо“, например), но започвайки сякаш от нищо и завършвайки никъде (недоразвити, недоразказани, ненаказани), те са по-скоро патерици за основната интрига.
А именно: ексцентричката Бланш – дали от скука, или от добро сърце, излъгва съквартирантите си, че е спечелила круиз до Антарктика с отговорите си във викторина в пенсионерско списание. И ще си избере спътник, след като всеки от тях сподели копнежите и мечтите си. Това се оказва достатъчно да мотивира старите хора, да им даде емоция, цел и смисъл в ежедневието. Сцената, в която те вкупом бурно артикулират мечтите си, пришпорвайки въображаемия кораб, е просто култова. Сценографията на Чавдар Гюзелев – абстрактна, кубистична, в този момент разгръща пълното си значение. Защото всичко всъщност се случва в условното пространство на човешкото въображение. А то понякога е много по-истинско и живо от всяка конкретна битова реалност.
Преводът на пиесата от френски е на Михаела Кацарова. Музиката в спектакъла е на Мартин Каров, пластиката – на Татяна Янева, костюмите – на Ванина Цандева.
Следващите представления са на 27 февруари, 9 и 23 март.