„Завинаги твой, Винсент“, Винсент Ван Гог
превод Никола Георгиев, издателство „Кръг“
„Да изразиш любовта на двама влюбени чрез съчетанието на два допълнителни цвята, чрез тяхното допълване и противопоставяне, чрез тайнствените трептения на близките тонове. Да изразиш размисъла в едно чело чрез сиянието на един светъл тон върху тъмен фон. Да изразиш надеждата чрез една звезда. Пламенната страст на едно човешко същество чрез сиянието на слънчевия залез. Това наистина не е реалистична измама за окото, но нима не е нещо, което действително съществува?“
Издателство „Кръг“ прави на читателите си голям, тържествуващ и тъжен подарък, като издава нов допълнен том с голяма част от писмата на Ван Гог до брат му Тео, с добавени биографични и исторически бележки.
Въвеждащата част на това чудесно издание ни запознава доста подробно с житейския път на гениалния художник. С трудния му характер и още по-трудната му съдба, дотолкова обусловени едно от друго, че е невъзможно да се каже кое е причината и кое – следствието. Ако човек не е имал специален интерес и не е изучавал конкретно биографията, вероятно ще бъде изненадан от различните поприща, с които Винсент Ван Гог се е залавял и в които се е провалял; различните държави, в които се е опитвал да започне начисто – все неуспешно; професиите, в които се е надявал да намери своето място; приятелствата, семейните и любовните връзки, които са му носили всеки път разочарование и все по-дълбока и мъчителна самота. Той се е опитвал да стане търговец на картини, възпитател и преподавател в училище, пастор и мисионер, учител по рисуване…
Но за всяка от тези работи е имал излишък от неподходящи качества и крайна липса на подходящите. Той е темпераментен и избухлив, недодялано откровен, абсолютно лишен от чувство за такт и дипломатичност; аскетичен и самовзискателен. Винаги търси най-прекия път към целта и отказва да се примири със заобиколните, косвени обстоятелства – например не разбира защо трябва да учи гръцки и латински, след като иска да дарява утеха с проповедите си в бедните миньорски села. На всичкото отгоре все пак се опитва да учи тези мъртви езици, но усилията му не довеждат до никакъв напредък. Като добавим и постоянните конфликти, в които се забърква с преподавателите, с началниците и собствениците на мините, със самите селяни, които го възприемат като плашещо странен и безполезен… Трудно му е да постигне трайно разбирателство дори и с другите художници, с които е съвременник. „Като че ли нарочно отбягват най-сериозното, най-красивото, като че ли доброволно си слагат намордник и си подрязват крилете.“
Двадесетгодишният Винсент при първия си престой в Лондон пише „Имам и природата, и изкуството, и поезията, и ако това не е достатъчно, тогава какво?“ Тази мекота, радост от живота и вътрешна хармония се погубват в него след безкрайната поредица разочарования от всякакъв характер. Проблясъците на радост, опиянението от изкуството, екзалтацията от (надеждите за) вярно приятелство и другарство се събуждат у него все по-рядко и стават все по-нетрайни с годините.
„И между човека, който обича, и същия човек преди любовта има същата разлика както между запалена лампа и лампа, която не гори. Лампата и преди си е била там, била е добра лампа, но сега тя пръска вече и светлина и така изпълнява своето същинско предназначение.“
Движенията на мисълта му, лутанията на ума, емоционалните терзания са изразени толкова живописно в писмата на Ван Гог, че благодарение на тях ние можем да го опознаем и да си съставим собствена представа за неговата личност. Несъмнено той има дарбата да се изразява ярко и образно, с примери и притчи. Неговата младост, промените в характера му в течение на времето, болестта, която го мачка и самотата, която го смазва, всичко това можем да съпреживеем от собствените му думи, от първо лице. Не зная до колко е етично да се четат чужди писма, но той е споделял всичко с брат си – единственият, който никога не е загубил вяра в него. Когато четем книгата, все едно ставаме негови душеприказчици – през пропастта на вековете, и също толкова безсилни да го спасим, колкото е бил безсилен Тео.
Толкова е несправедливо, защо не е могъл има по-уреден и спокоен живот… Но кой знае дали в такъв случай би нарисувал точно любимите ни картини по същия начин? Остава ни поне горестното удоволствие да четем думите на Ван Гог и да откриваме как е стигнал до образите, които всички днес ценим.
„Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното, ни повече, ни по-малко, и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувства спокоен, докато не го постигне.“ „За мен работата е безусловна потребност, не мога да я отлагам от днес за утре, нищо друго не ме радва вече освен нея.“ „Понякога се налага да избереш между едно от двете: или да работиш и да не ядеш, или да ядеш и да зарежеш работата, например когато работата иска разходи, а не носи пари. Е, добре, в някои случаи избирам първото и не мисля, че греша, защото трудът ни ще остане, но не и ние.“ „Животът е само нещо като време за торене, а жътвата няма да е на тоя свят…“
