Режисьорката Диана Добрева влиза в ролята на Йокаста, майката на Едип, а в образа на царя на Тива се превъплъщава синът й, актьорът Константин Еленков, в нейния спектакъл „Едип и пророците“, който ще има премиерни представления тази вечер в Драматичен театър – Пловдив. „Моето участие е знаково и за мен това не е роля, която можеше да се изиграе, защото тук става въпрос за едно особено енергийно поле заради кръвната ни връзка с Константин“, каза Добрева, цитирана от БТА, на пресконференция в Драмата. „Самият факт, че сме майка и син в живота, носи особена енергия, особен вътрешен живот на сцената, защото не те оставя без мисъл и ти знаеш, че това не е просто игра“, сподели Еленков. По думите му това е един от най-сложните образи в кариерата му. За много кратко време – 1 час и 40 минути, колкото трае спектакълът, от щастлив човек без почти никакви проблеми да стигнеш до избодените очи и катарзиса е много особена ситуация, посочи младият актьор.
В представлението участват още Маргита Гошева като жрицата Пития, Ивана Папазова като прорицателя Тирезий, овчарят е Симеон Алексиев, вестителят – Ивайло Христов, Креон – Борис Кръстев, Сфинксът – Елена Кабасакалова, тълмачът, който тълкува виденията на Пития – Мартин Раков.
Със спектакъла "Едип и пророците" по Софокъл Добрева завършва трилогията си "Пътуващият човек". От постановките "Одисей" по мотиви от Омир през "Коприна" по Алесандро Барико до Едип режисьорката проследява изстрадания път на човека към самопознанието, пътя от зрящия слепец до слепия прогледнал. Желанието ми беше да се работи по-експериментално, да се намери, ако е възможно, по-друг театрален език, сподели на пресконференцията Добрева. По думите й всичко, самият текст, всеки звук са родени ден за ден на сцената. Текстът, по вдъхновение от Софокъл, всъщност е оригинален, сътворен от писателя и драматург Александър Секулов. Той звучи титанично и може би е един от най-добрите му текстове, коментира директорът на Пловдивския театър Кръстьо Кръстев. Според него спектакълът докосва всичко онова, което изпитваме като хора точно днес, с всичко онова, което е около нас.
Този път се отказах да правя сценография, която е определяща пространството и по-скоро влязохме в територията на сценографията като инсталация, сподели за работата си художникът Мира Каланова. Тя разказа, че организирането на сценичното пространство е съвременна интерпретация на идеите на философите, математиците, физиците от времето на Античността, силно повлияни от квантовата механика, Евклидовата геометрия и оптиката.
Работата ми като костюмограф беше близо до сътворяването на персонажите и на сценични ситуации, отбеляза авторката на костюмите Марина Райчинова. Тя посочи, че подходът към костюма е инспириран от скулптурата в Древна Гърция. В някои сценични облекла на принципа на инсталацията са вложени шперплат, колела, тънкостенна тръба 20 на 20 и т.н. по простата причина, че самите персонажи са странни, загатна Райчинова.
Петя Диманова и Явор Карагитлиев са композитори и създатели на звуковия дизайн на представлението. Хореограф е Стефан Йорданов.