Шедьовърът на Раул Дюфи от 600 квадратни метра La Fée Eléctricité („Феята на електричеството“) току-що бе почистен и освежен. Колосалната операция се извършва на всеки около 20 години, но за най-новото отстраняване на прах се използва технология с безпилотни летателни апарати.
Подобно на Фернан Леже и Робърт Делоне, на Раул Дюфи е възложено да рисува огромни стенописи за Международното изложение през 1937 г. в Париж. Electricité de France (EDF) възлага на Дюфи да „популяризира ролята на електричеството в живота на нацията“. На пръв поглед сухата тема така разпалва така въображението на Дюфи, че той прави най-голямата си и със сигурност една от най-забележителните си творби: „Феята на електричеството“.
В 250 панела с експлозивни цветове Дюфи съчетава както митологията, така и историята, за да разкаже историята на светлината от класическите времена до 30-те години на миналия век — и да представи влиянието на електричеството в ежедневието, от полята и фабриките до театрите и баловете.
В горната част на картината пейзажите се сменят, през тях се носят любимите на Дюфи ветроходни лодки и птичи ята. В центъра властват олимпийски богове и генераторите на електроцентрала Иври сюр Сен, свързани с гръмотевицата на Зевс.
Долната половина е посветена на портрети на 110 учени и изобретатели — от Аристотел до Едисън, с принос в историята на електричеството.
Шедьовър
EDF дарява картината на Парижкия музей за модерно изкуство (MAM) през 1964 г. и сега тя заема цяла зала. „Това е шедьовър“, каза Фабрис Еро, директор на музея.
„Дюфи има много широк поглед, обхващащ цялата панорама между технологията, от една страна, и природните стихии, от друга. Начинът, по който той представя дърветата, вятърът в листата, например, е страхотен!“
Работата на Дюфи отразява вярата на ХХ век в прогреса и технологиите — време, в което светците идват по-скоро от света на науката, отколкото от Църквата.
„За да може да представи технологиите правилно, той направи много сериозно проучване — обяснява Еро, - както на топлоцентралата в Иври, така и на първите радиостанции и други обекти, които сега са забравени“.
Дрон и скеле
Докато почистването на гигантската картина обикновено се извършва приблизително на всеки 20 години, този път беше въпрос на спешност. Въпреки всички необходими предпазни мерки, скорошната ремонтни дейности в музея бяха оставили тънък филм върху платното, който убиваше жизнеността на цветовете.
Реставраторите започнали да фотографират картината от всеки възможен ъгъл във висока разделителна способност, като за първи път използвали дрон, за да получат достъп до високите части на 10-метровото платно. След това трябвало да проверят всички 18 000 винта, които държат заедно 250-те панела. Монтирани били скелета и експертите се спускали по въжета кано алпинисти, за да огледат винтовете. Половината от тях трябвало да бъдат заменени.
Връщането на виолетовата гръмотевица
Дюфи рисува сложната си гигантска фреска за по-малко от година, използвайки боя, смесена с масло и вода, за да позволи бързо изсъхване. Операцията по почистването отнела на десетината реставратори три месеца. Софи Кребс, куратор на MAM и ръководител на операцията, описа резултата като „прекрасен“.
„Като премахнахме мръсносивия слой, покриващ картината, пред нас отново се разкри невероятната жизненост на цветовете. В центъра има панел в небесносини и бели тонове, с лилава гръмотевица над него. Напълно бях забравила този цвят! Сега посетителите могат да видят отново цветове, които се бяха позагубили"
Освежаването на „Електрическата фея" струва 80 000 евро; сметката е поета от Парижкото кметство.
Фреската ще бъде отново достъпна за обществеността, когато Музеят на модерното изкуство отвори отново. Това зависи от развитието на здравната криза и борбата с COVID-19. Дотогава можете да разгледате творбата на Дюфи, благодарение на тези 360° снимки, направени по време на „голямото почистване“.
