Подът е осеян с изхвърлени бананови кори. Крап седи зад древно прашасало писалище, взрян в нещо незримо, навярно само негово си. Мълчи дълго, в продължение на много минути. Трудно е да сбъркаш Малин Кръстев, дори когато е безмълвен, но в случая не е лесно и да го разпознаеш под тежкия грим, който избелва и състарява лицето му. Най-сетне става и с вдървена походка прекосява авансцената – като зомби, като извънземен, като динозавър, изпълзял от далечното минало. От неговото собствено – на Крап. Взема с отвращение поредния банан и с върховно усилие започва да го бели – гласните му струни просвирват от напрежение, хриптят. Отхапва… Спектакълът "Последната лента" по Самюъл Бекет под режисурата на проф. Иван Добчев в "Сфумато" започва.
В обозримото минало още двама големи актьори са бивали Бекетовия Крап: Наум Шопов и Вельо Горанов. Великият Наум дори трикратно се е срещал с тази Библия на песимизма, пропуснатите възможности и напразно прахосания живот. Първо в постановката на Крикор Азарян от 1992-ра "Последният запис". След това през 2005-а под заглавие "Последната лента на Крап" го режисира Димитър Еленов. И накрая през 2007-а влиза в своя собствен "Крап", при което като съ-режисьор му асистира младият Антони Райжеков. Когато за първи път изиграва Крап, Наум Шопов е на 62, а когато се прощава с него, вече е почти на 80. Вельо Горанов пък прави с режисьора Борис Радев свой "Последният запис на Крап" за 70-годишнината си. И за двамата равносметката на окаяния старец на прага на смъртта, формулирана безмилостно от мрачния ирландец Бекет, е нещо като лебедова песен. Затова може би, освен плашещи, и двамата бяха и някак си двойно трогателни.
Не такъв е случаят с Малин Кръстев, който е в разцвета на творческите си сили. При него всичко сякаш опира до мощта на превъплъщението, която е без преувеличение титанична. Героят се връща към дневниците си от младостта, които педантично е водил, записвайки (не)преживяното на лента. Те са същинска хроника на неживения живот, на нищо-не-случването, на изтеклата в клоаката на дните енергия, на спестената комуникация. Крап (в превод от английски – боклук, отпадък) обругава младостта си като „глупава“, парадоксалното е, че и старостта му не изглежда по-различно: същите оплаквания, същото взиране във физиологията, самота и вселенска безутешност. В предишните прочити на произведението като че ли все пак обаче, подобно тънка струйка слюнка в крайчеца на старчески устни, проблясваше и нишка хумор. Тук – не. При това сегашната интерпретация включва и фрагменти от друго произведение на Бекет: "Не аз". В ролята на полудялата Уста, както я нарича френската критика, е Неда Спасова. Нейните монолози мултиплицират ужаса на битието: лицето й, също силно гримирано, изневиделица се появява от един от сандъците от реквизита; като единствено осветено петно на почти тъмната сцена то изглежда гигантско. И призрачно. Проф. Добчев по-добре от всеки друг умее да сгъстява черните краски…
През по-голямата част от спектакъла Малин Кръстев всъщност не говори – "говорят" записите на младия 39-годишен Крап с гласа на друг актьор, Станислав Ганчев. Като се замислим, точно такава е логиката на произведението: 69-годишният Крап прослушва записите от някогашните си преживелици, които към днешна дата коментира най-вече с възклицания и междуметия. Но на нас някак си това не ни е достатъчно като очовечаване на този безпощаден към човешката суета и уязвимост текст, в превод на Антония Парчева.
"Искам да посветя това мое посягане към Бекет на паметта на двама мои любими приятели – Крикор Азарян и Наум Шопов, които в залеза на така наречения "зрял соцреализъм" се бяха одързостили да поставят "Последната лента". Незабравим спектакъл! Нямам думи да опиша ефекта от него върху цялото ни тогавашно театрално мислене. Много ми се иска нашият спектакъл да произведе този ефект и върху сегашното ни театрално състояние", споделя режисьорът проф. Иван Добчев. Дали?!...
Сценографията за спектакъла е на Никола Тороманов, костюмите са проектирани от Сузи Радичкова, а музиката е на композитора Асен Аврамов. Следващите представления на "Последната лента" в Театрална работилница "Сфумато" са на 6 и 27 ноември.
