Театрална работилница „Сфумато“ представя премиерния си спектакъл „Платонoff“ по Антон Павлович Чехов на 5 и 6 март в основната зала на театъра. Режисьори са основателите и идеолози на арт лабораторията – професорите Маргарита Младенова и Иван Добчев. Сценографията е на Венелин Шурелов, костюмите са проектирани от Елица Георгиева и Сузи Радичкова, а музиката е на композитора Христо Намлиев.
В постановката участват актьорите Александър Тонев, Рашко Младенов, Антонио Димитриевски, Биляна Георгиева, Весела Манолова, Добромир Цветков, Иван Николов, Каталин Старейшинска, Кристиян Стоичков, Лора Тенчева, Марин Джишев, Нено Койнарски, Паола Маравиля, Преслав Търпанов, Стефани Андонова и Яна Георгиева.
„За двайсетгодишния човек, който има интуиция за предназначение и проект за живота си да стане Байрон или Христофор Колумб – идеите предхождат нещата, той по вдъхновение е платонист. Защо обаче само няколко години по-късно нашият бъдещ герой е вече антигерой, нещата от живота го притискат, изкушенията изместват идеите и той изпада в без-бащие, без-божие, без-силие, без-смислие“, това са проблемите, които проф. Маргарита Младенова се изкушава не за пръв път да изследва в драматургията на класика. Тя прави зрителите свидетели на смаляването на този емблематичен персонаж, на изчезването на неговото абсолютно „Аз“, на обезличаването на неговия „образ и подобие“ и от създател този „неопределен“ човек се превръща в разрушител.
Това типично явление (Платонов или Иванов, или Андрей, или Треплев, или Вуйчо Ваньо) е мишена на Чеховото писане още от първата голяма „чернова“ на всичките му следващи пиеси, на която днес се търси жив театрален изказ. „Изчезващият човек – това е голямата тема, голямата болка на Антон Павлович, която изповядваме като наша днес“, споделя режисьорката.
„Тази формулировка отразява нашето прозрение за патоса, който е тласкал 18-годишния Антоша Чехов да напише онези 220 страници, озаглавени като „Безотцовщина“/Без-бащие/Без-божие. Героите на това Безбожие се мятат всред останките от завещаните им скрижали, градили човешкото в Човека от изгонването му от Рая, през Реформациите, Революциите, Ницшеанските умъртвявания на Бога, призраците на Комунизма и Анархизма, до днешната гърчеща се в агонията на Всепозволеността либерална демокрация. 18-годишният Чехов сякаш е преживял видението на Йоан на остров Патмос и е видял как горим“, разсъждава и проф. Иван Добчев, другият съ-режисьор на представлението.
Спектакълът „Платонoff“ на утвърдения творчески тандем има дързостта да възкреси този Чехов, забравен и през годините заметен под постулатите на психологическия реализъм на Станиславски и Немирович-Данченко.
…Много по-късно, в санаториума „Шварцвалд“ (Черна гора) в курортното селище Баденвайлер, вече 44-годишният Чехов, сломен от дългогодишната си туберкулоза, ще поиска чаша шампанско и с присъщото си черно чувство за хумор ще изрече последния си тост: "Ich sterbe!" („Умирам!“). Мъртвото му тяло пристига в Москва във вагон за замразени стриди...черната комедия продължава…, коментира Добчев.
Първата, „младежка“ пиеса на Чехов задълго е била смятана за изгубена. Открита е и е публикувана едва 19 години след смъртта на автора. Позната е и под името „Пиеса без заглавие“. Според сюжета й група млади хора, изживяващи първата криза на възрастта, се събират заедно по време на лятната си ваканция в наследено от родителите имение. Множество афери, образуващи сложен любовен многоъгълник, огромно количество изпит алкохол и разговори в търсене на Смисъла определят атмосферата на творбата, която изследва живеенето ни в свят, останал без баща, без Бог, без определящ морален ориентир.
Сред многобройните театрални и филмови интерпретации на творбата се открояват филмът от 70-те „Незавършена пиеса за механично пиано“ на Никита Михалков, който по-късно поставя на римска сцена и пиеса по сценария му с Марчело Мастрояни в главната роля. През 1984 г. британският драматург Майкъл Фрейн прави англоезична авторска адаптация на пиесата под заглавие „Див мед“.
