Днес своя 81-ви рожден ден чества един от доайените в трупата на Народния театър – Марин Янев, изиграл повече от 100 роли на сцената и над 60 в киното. И тази година по традиция големият български актьор ще отбележи личния си празник със своята публика и в своя театър, в чиято трупа е от 1985 г. – със спектакъла „Какво да правим с виолончелото?“ от Матей Вишниек на режисьора Николай Поляков. Събитието е на сцена „Апостол Карамитев“ от 19.30 ч.
В „Какво да правим с виолончелото?“ темата е чакането – свещената тема на абсурдната драма. Не са малко мъдреците, а сред тях е и родоначалникът на абсурдизма Самюъл Бекет, които подреждат човешкия живот в три фази: раждане, чакане, смърт. Чакането, в неговите безкрайни варианти – работа, бездействие, бягане на дълги, къси разстояния или на място, пътуване или мечта за пътешествия, здраве или болест, в уюта на природата или в затворено пространство (понякога с решетки) – винаги достига финалната си точка. И това не е нито песимистично, нито оптимистично. Това е просто сблъсъкът ни с времето, което тече неумолимо, без да се съобразява с нашето одобрение или недоволство, разсъждава режисьорът Николай Поляков. Може би най-смислената еманация на чакането, все пак, е изкуството. Но то пък, като привилегия на избрани, неизбежно ражда подсъзнателната ненавист на чакащото мнозинство. Конфликтът е нерешим, обаче понякога е забавен, повдига завесата той. Сцена „Апостол Карамитев“ тази вечер с рожденика Марин Янев ще споделят колегите му Снежина Петрова, Валентин Танев и виолончелистът проф. Анатолий Кръстев.
Марин Янев е роден на 17 февруари 1943 г. във Варна. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работил е в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна (1967 – 1968), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив (1968 – 1969), и в столичния театър „Сълза и смях“ (1969 – 1985), където създава забележителната роля на бунтаря Макмърфи в спектакъла „Полет над кукувиче гнездо“, режисиран от Красимир Спасов. За нея Марин Янев през 1980 г. получава наградата за най-добра мъжка роля от Съюза на артистите в България, предшественик на „Икар“-ите.
Актьорът се присъединява към трупата на Народния театър през 1985 г., когато изиграва ролята на Дон Жуан в спектакъла „Дон Жуан или Каменният гост“ на режисьора Младен Киселов. През следващите години създава незабравими образи на първата ни сцена, сред които Бубнов в „На дъното“ по Максим Горки – постановка на Александър Молфов, Хенри в „Камината“ от Маргарит Минков, Проф. Сантана в „Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо, Пратеник от Коринт в „Едип цар“ от Софокъл, Художник в „Макбед“ от Йожен Йонеско, Спиридон в „Почивен ден“ от Камен Донев, Ла Фар в „Крал Лир“ от Шекспир, Оливарес в „Осъдени души“ по Димитър Димов, Анучкин в „Женитба“ от Николай В. Гогол, Учителят в „Крадецът на праскови“ по Емилиян Станев, Семьонов-Пишчик от „Вишнева градина“ на Чехов, Майстор Добри в „Майстори“ от Рачо Стоянов, Бабина душица в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Филипо в "Търси се стар клоун" от Матей Вишниек (в тази роля актьорът отбеляза 70-годишнината си в партньорство на своите любими състуденти Стефан Мавродиев и Илия Добрев), Рон в „Хубава риба“ от Марк Райлънс и Куинс Дженкинс, Вукол Потехин в „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“ от Максим Горки и много други.
Марин Янев е лауреат на редица престижни отличия, сред които 3 награди „Икар“, вкл. „Икар 2020“ за изключителен принос към българския театър, „Аскеер 1998“ за поддържащата роля на Господа от „Църква за вълци“, почетен знак „Златен век“ на Министерството на културата и др.
Целият живот на Марин Янев от най-ранно детство е свързан с театъра. Баща му е бил театърмайстор, а майка му – гардеробиерка. Янев е женен за актрисата Цветана Цветкова и има две дъщери. Кристина Янева също е актриса, a Марина Янева е сценограф.
Честит рожден ден и аплодисменти, Маестро!
