По руските кина през уикенда тръгна филмът „Зоя“. Зоя от „Повест за Зоя и Шура“ от Любов Космодемянская. Ако сте под 40, най-вероятно тези имена не ви говорят нищо. Според съветската митология Зоя е комсомолка от село. През зимата на 1941-ва, когато германците са на косъм от превземането на Москва, тя е изпратена в тила на врага като член на диверсионно разузнавателна група. На 28 ноември вечерта се промъква в село Петришчево и при опит да запали къща, в която са се настанили германски войници, Зоя е заловена и подложена на зверски мъчения. Като истинска комсомолка, вярна до смърт на Партията и лично на другаря Сталин, Зоя не издава на врага нищо.
Във филма тя е превърната в руска светица-великомъченица, поела към Голгота. За да бъде по-свята, филмовата Зоя не пали къщата, това прави един от другите двама диверсанти с нея. Окачена е на бесилото/кръст съвсем невинна. След мъченията и поругаването ѝ, благороден на вид фашист се опитва да я спаси като ѝ обяснява, че поне един човек трябва да бъде обесен, но може и да не е тя. Но тя - също като Исус пред Пилат, е готова да изпие горивата чаша. И той, също като Пилат, нарежда тя да получи 50 удара с камшик.
„Зоя“ веднага раздели руските критици на няколко групи. В първата са държавните и присъдружните им пропагандистки медии. При тях възхищението е единодушно като гласуване в Думата: „Филмът е заснет пределно честно и документално“, „Велик филм за Великата война!“, „Всеки кадър тук не е кино, а късове от живата народна памет“.
Според тях от министерската идея за създаването на филма, през сценария и избора на актьорите, до историческата достоверност и финалните надписи, всичко е направено с изключително внимание, талант и умение. Неслучайно първата версия на филма - по идея на бившия министър на култура Владимир Медински - носеше евангелското заглавие „Страсти по Зоя“, а на финала звучи песен за „Руската голгота“ и се появява Сталин, който лично благославя Зоя за жертвата на кръста/бесилото. На Сталин също се радват, но не всички.
YouTubeСред оценките не липсват похвали, че филмът не е „поредната антисъветщина, в която Сталин е показан като кървав убиец, който яде малки деца. Напротив, тук вождът на народите е суров, но печален мъдрец, по чиято набраздена буза се спуска горчива мъжка сълза, когато си спомня очите на Зоя. Но са недоволни от всичко останало. Например, че актрисата, която играе 18-годишната, силно отслабнала (което личи от последните ѝ снимки) и винаги с къса коса Зоя, е пълничка, отначало с буйна коса и на 27 (а изглежда поне на 30).
Разбира се, част от критиците недоволстват от поредното възвеличаване на Сталин, този път до най-висшето ниво на Божествената йерархия. Изданието „Коммерсанть" например пише, че главният герой на историята за младата партизанка Зоя, измъчвана от нацистите, се оказва Йосиф Сталин, изобразен в почти пълно съответствие със съветската филмова иконография отпреди XX конгрес.
За първи път Сталин се появява на екрана около десетата минута на филма, придружен от надпис, разказващ за заповедта на Главния щаб № 0428 от 17 ноември 1941 г. „за изгонване на германците навън на студа" В съответствие с нея са създадени диверсионни отряди от вчерашни ученици и студенти, които трябва да си проправят път в тила на врага, който вече беше на практика съвсем близо до Москва, и да унищожават къщите, в които спят германци. Четейки заповедта, върховният главнокомандващ почти разплакан се пита: „Но какво ще стане с хората, останали там?" - и си отговаря: "Но ако не вземем строги мерки, няма да ни бъде простено." Подписвайки заповедта, той за пореден път подчертава: „Няма да забравят и да ни простят нищо“, намеквайки очевидно за неблагодарните потомци.
Тук Сталин изглежда по-възрастен и уморен, отколкото в „Падането на Берлин“ (1949), налегнат от тежки мисли за спасяване на Отечеството в най-мрачния час. Във всички останали отношения обаче е идеалният водач на народите: той лично се появява в центъра за обучение на диверсанти Кунцево, за да благослови Зоя (Анастасия Мишина) и други за подвизи, отказва да бъде евакуиран, припомняйки си единствения разговор с героинята: „Не се ли боиш?“ - „От нищо не се боя!“ — така звучат почти всички диалози.
В „Зоя“ има протагонист - Сталин, има и антагонист - германецът Хауптман Зомер, който нарежда Зоя да бъде измъчвана и обесена, но в същото време изпитва почти свръхестествено влечение към нея - възхищавайки се на смелостта й, той кани партизанката да премине към тъмната страна със страстни цитати от Ницше. В кулминацията двамата се срещат символично: когато преди смъртта си, Зоя вика „Не се страхувайте! Сталин ще дойде! ”, Хауптман най-накрая разбира, че делото му е загубено и че го чака неизбежно възмездие.
Ще има ли обаче възмездие за създателите и вдъхновителите на този и други подобни филми? Един критик директно заяви, че не съветва никой да дава пари за такава кинодеградация - с надеждата, че създателите на този „пасквил“ ще се разорят. А ако някой много иска да види филма, „в природата има много други съвременни и икономични способи за запознаване с този „шедьовър“.
