Има един известен афоризъм, че който не е бил социалист на 20, няма сърце, а който още е социалист и на 40, няма глава. Фразата съществува в много вариации, в по-ранните си версии не е за социалисти, а за други политически течения (демократи, републиканци). 

Същото може да се каже и за писането на стихове - кой ли не е драскал лирически строфи като млад! После обаче човек охлажда челото си в бурите на живота и зарязва тия глупости, даже предпочита да не си спомня, че се е занимавал с такива щуротии. 

Същото важи и за големите сатрапи - политическите властелини също са били млади и на някои от тях сърцата са трептели в ритъма на нежни чувства. 

Класическият пример от древността е с Нерон - съществува идея, че той лично подпалил Рим, за да напише поема за Големия пожар от 64 г. Според друга версия по време на пожара той рецитиал поема за гибелта на Троя, облечен в театрален костюм. Няма сигурни исторически данни, че това се е случило, знае се само, че по време на пожара е бил на безопасно разстояние извън града. Но художници от всички епохи рисуват този ужасяващ и романтичен образ: Нерон дрънка на лирата, на фона на пламтящия град. 

Хитлер и Чърчил пък са били художници, а Чърчил има и Нобелова награда за литература - той е от добрите, но в името на доброто и той бая зелки е трябвало да отсече със Секирата на правдата. И малко е поразбомбил София, но това не му се брои за голям грях. 

Нека сега разгърнем някои лирически страници на Историята и да пробягаме набързо през куплетите на двама сериозни главорези с нежни сърца. 

Сталин 

Велик вожд на народите, победител в големите войни, инициатор на най-масовите репресии, ръководител на огромна и сложна империя в жестоки времена. Ръката, която е подписвала дългите списъците за разстрели, на младини е писала къси редове с поетическите трепети на семинариста Сосо Джугашвили. 

Бъдещият диктатор пишел на грузински стихове за красотата на родината, за песните на птиците, но и за неразбрания отхвърлен певец на Правдата, блуждаещ от врата на врата, когото хората не искали да чуят, ами му поднесли чашата с отрова. 

Стиховете на младия Сталин са печатани в грузинската преса, получили похвала и поощрение от водещия за времето си национален поет и редактор на влиятелен грузински вестник Иля Чавчавадзе. 

Именно Чавчавадзе подбрал няколко от стихотворенията на 16-годишния Сосо и ги публикувал в столичния вестник "Иверия". Това са и оцелелите за поколенията стихове на вожда, другите ръкописи са безвъзвратно загубени. 

По-късно тези стихове са преведени на руски от големи съветски поети, а едно от стихчетата е било дълго време в букварчетата на съветските деца. То разказва за песента на славея, който чурулика: Как ни радваш, Родино, с красотата на свойта дъга. Така всеки със своята работа трябва да радва Родината. 

Малкият Сосо Джугашвили.

***
 

Стрелков-Гиркин

Игор Стрелков, известен с бойния псевдоним Гиркин, не може да се сравни по мащабите на дейността си със Сталин, но също има зад гърба си участие в няколко кървави войни и също е писал стихове. Гиркин има в актива си и един свален пътнически самолет с почти 300 човека на борда - в Донецка област през 2014. Когато някой ви зададе умния въпрос - къде бяхте 8 години, когато ставаха трагедиите в Донбас? Правилният отговор е: аз си бях вкъщи и ходех на работа, а Гиркин тероризираше Донбас и свали малоазийския Боинг. 

Гиркин е полковник от ФСБ, уж в оставка, участник на първа линия в чеченските войни, в Приднестровието, в Югославия. Главно действащо лице в разбунването на Източна Украйна. Но също така историк, интелектуалец с богата обща култура, страстен почитател на киевския руснак Булгаков и Бялото движение. Така че идеологически спрямо Сталин се явява опонент - Сталин е от червените, Гиркин от белите, но и двамата са имперци до мозъка на костите си. 

Стиховете на Стрелков-Гиркин са войнишки. 

В тях той описва суровия живот на боеца в Чечня, в Босна... 

В стиховете за Чечня боецът напуска разочарован бойното поле и сякаш му е жал, че трябва да се отдели от гадната храна, калта, ужасните условия, смъртната опасност и псувните на командирите.

Тука ще се помиряват - казва поетът - ще простят и ще забравят, било, каквото било. Тук (в Чечня) остават бандитите, там (във властта) са крадците. Може би някога ний ще се върнем, а сега да вървим. Знам, съдбата ще ми търси сметка, а животът ще се разплати, туря кръст на чеченската си дейност поетът. 

За Босна поетът рисува мрачни картини - няма как да забравя гримасата на мъртвата жена и смехът на афганските ветерани... Лежат умрели крави и старици и само мухите са живи в това мъртво село. 

В края на едно от босненските си стихотворения поетът отново си разчиства сметките с живота: Да, убивах и можех да бъда убит. И нека ми викат палач. Но само Господ може да ме съди, а тук и сега аз съм просто войник. 

Сантименталният главорез Гиркин.

***

Пазете си младежките стихове, момчета и момичета, за да ги четем, когато станете голяма работа!