„Изгаряне“, Мега Маджумар
превод Катя Перчинкова, издателство „Ентусиаст“
Според преброяване от февруари т.г. населението на Индия достигна 1,417 милиарда жители, повече дори от Китай. Всеки от тези хора има своята история, и попаднала в ръцете на талантлив разказвач, тя би могла да прозвучи както екзотично заради културните ни различия, така и универсално, защото ние всички сме хора и се стремим към сигурност, успех и щастие.
Героинята на романа „Изгаряне“ е Дживан – момиче, несправедливо осъдено за терористичен атентат, с който не е имала нищо общо. Историята й от деня на атентата до последния й ден, е разказана от трима. Тя самата; учителят й по физическо от гимназията и Лавли, транссексуална танцьорка, на която Дживан е давала уроци по английски. Разказът тече бързо и задъхано. Тримата са в напълно различни житейски ситуации и макар че никой от тях няма лоши намерения, а срещите им са били инцидентни и почти случайни, става така, че съдбата им се променя необратимо.
Дживан е избрана за изкупителна жертва. Предстоят избори, народът недоволства и все някой трябва да бъде наказан. Атентатът е ужасяващ – на една гара вратите на вагоните са били заключени, през прозорците са хвърлени факли и в пожара загиват над сто човека. Дживан е жена, неомъжена, крайно бедна, мюсюлманка – накратко, лесна жертва. За нея самата нещастието е необяснимо и непредизвикано, съдебната система – абсурдно безразлична. Животът в затвора – описан като нещо средно между „Процесът“ на Кафка и „Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс – е безкрайна поредица от еднакви дни, изпълнени с унижение и мизерия. Всички проблясъци на надежда се оказват измамни. Когато до нея най-после достига един журналист и тя му разказва целия си живот, статията излиза в националния печат преиначена така, че да я очерни още повече в очите на тълпата.
Лавли е хиджра – транссексуална. В Индия третият пол е официално признат, но хората като нея са едновременно обожавани, защото се смята, че имат пряка връзка с боговете и благословиите им се чуват; но и презирани и унижавани. Тя е пропъдена от семейството си, а мечтата й да стане филмова звезда е недостижима. Поне до момента, в който я забелязват по време на съдебния процес, когато се застъпва за Дживан. Тогава вратите на киностудиите се отварят пред нея, но само при условие, че се откаже от думите си и спре да помага на „терористката“. „Горката Дживан. Свидетелските ми показания са толкова полезни за нея, колкото обувките за една змия… Сега като се замисля, осъзнавам, че двете с Дживан сме низши същества като насекомите. Ние сме скакалци, на които им откъсват крилата. Ние сме като гущери, на които дърпат опашките.“
Учителят по физическо пък само за няколко месеца успява да се издигне в най-голямата опозиционна партия. Забелязват го на един митинг, докато поправя разваления микрофон. После му възлагат дребни задачи, например да лъжесвидетелства „в името на истината“, за да бъде осъден един или друг човек, посочен от партията. Постепенно учителят става все по-обигран и убеден в правотата си. Та нали прави всичко в името на доброто и никой не може да го нарече неетичен! В стремежа си да победи на изборите, опозицията наистина постига някои подобрения в живота на най-бедните; но това е случаен страничен ефект. Зад всичко стои интересът и жаждата за власт, а личността на отделния човек е пренебрежима. Постепенно моралът на учителя ерозира до толкова, че той дори не трепва, когато решава съдбата на Дживан.
Кой от трите образа носи по-голяма трагичност? Невинната жертва; Лавли, която никога няма да си прости, че е постигнала мечтите си с цената на човешки живот; учителят, който е загубил човечността си? В екзотичната обстановка в индийското предградие, в оспорваната предизборна надпревара, в училището, в селото, в лъскавия мол в големия град, в политическите машинации, в болниците за бедни хората се борят за живота си и при всяко свое действие взимат решения, които показват какъв е техният характер и каква ще бъде тяхната съдба.
