Поредни два класа ще се настроят тази година към новия училищен закон - учениците в четвърти и в десети клас са почти последните, които ще започнат да учат по нови учебни програми и учебници през наближаващата учебна 2019/20 година, след като това вече се случи на останалите ученици от първи дo девети клас (остават тези в 11-и и 12-и клас). Докато при четвъртокласниците промените няма да са кой знае колко фрапиращи, то десетокласниците има за какво да се подготвят. За първи път на тях им предстои национално външно оценяване по подобие на това, което са минали в седми клас. То отново ще е по български език и литература и по математика, като с оценките от него някои ученици ще кандидатстват за прием в друго училище. Как точно ще се осигури "проходимостта" между различните видове подготовка в системата, кой и къде ще може да кандидатства след десети клас, ще се получи ли своеoбразна втора кампания за прием като тази в седми клас? В. "Сега" разговаря с директора на дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в МОН Евгения Костадинова, която обясни новостите, които очакват учениците в края на първия им гимназиалeн етап.
Защо и десетокласниците ще държат изпити?
Според новия училищен закон учениците трябва да се явяват на национално външно оценяване, което да измери постигнатите от обучението им резултати в края на всеки етап от образованието - в края на началния етап (четвърти клас), в края на основното образование (седми клас), в края на първия (десети клас), а след завършване на втория гимназиален етап (12-и клас) – на ДЗИ.
По тази причина от наближаващата 2019/20 г. всички десетокласници вече подлежат на изпити, без значение дали смятат да продължат, или да приключат образованието си, казва Евгения Костадинова. Младежите имат право да приключат образованието си в края на първия гимназиален етап в десети клас, тъй като по Конституция то е задължително до 16 г. Ясно е обаче, че това е крайно нежелателно, тъй като така ще останат с твърде ограничени възможности за последваща реализация. Към момента е известно, че изпитите ще са два - по български език и по математика, а просветното министерство е предложило следните дати за тях - съответно на 9 и на 11 юни 2020 г. Държавният изпит по професия за първа степен на професионална квалификация е планиран за месец по-късно - на 17 юли 2020 г. (за учениците от професионалните гимназии, които завършват първа степен на професионална квалификация и желаят да сменят професионалното си направление). Предполага се, че тестовете ще са по 90 минути, но останалите подробности за формата им би трябвало да станат ясно в началото на учебната година.
Къде може да продължи образованието си един десетокласник?
Завършващите първи гимназиален етап имат възможност да продължат във втори гимназиален етап в същото или в друго училище, да преминат от професионална към профилирана подготовка и обратно. Такава смяна на училището и/или вида подготовка е възможна във всеки един момент в процеса на обучение. Каква е спецификата на различните варианти след завършен 10-и клас?
За продължаване в същото училище, което предлага обучение до завършване на средното образование, въпросителни няма. При преместване от едно училище в друго или от една паралелка в друга трябва да се вземат предвид свободните места. И при наличието на такива от значение за това дали ще се наложи полагане на приравнителни изпити или не, е рамковият учебен план, въз основа на който е осъществявано обучението в първи гимназиален етап.
По-специфична е ситуацията за учениците, които завършват 10-и клас в обединените училища. Продължаването на обучението им се осъществява след кандидатстване за приемане на места по допълнителен план-прием. "Приемането в училище става по два начина – на места, определени с училищния план-прием (както е в първи клас), с държавния план-прием, какъвто е приемът в математическите гимназии след 4-ти клас и в гимназиите след 7-и клас, както и с допълнителния план-прием - след 10-и клас. По думите й в 10-и клас не се налага всички ученици да кандидатстват, както е в 7-и клас, а само тези, които учат в обединени училища, предлагащи обучение до 10-и клас. Затова и втора кампания по кандидатстване ще има само за тях. Става дума за около 800 души, които през 2020 г. ще завършат десети клас в обединено школо. Училищата в страната ще разкрият съответните паралелки за тези ученици, като за местата ще се кандидатства с оценки именно от изпитите от националното външно оценяване. Всяко школо ще преценява и собствените си условия - коя оценка с каква тежест да е. При всички останали ученици няма да има "кандидатстване" и "приемане", а "преместване в друго училище" (само за желаещите), което по принцип би могло да се случи във всеки момент.
От МОН не очакват много ученици да поискат да сменят училището си в 11-и клас, тъй като би следвало те да са преценили добре желанията си в седми клас. Все пак на всеки може да се случи да смени желанието си в последния момент, да осъзнае, че например не математиката, а историята е призванието му, или пък че иска да става лекар, а не учител. Как ще става това?
Преместване
За преместването на десетокласник в друго училище са нужни две условия - във въпросното училище да има свободно място, както и да са изпълнени условията на Наредба 10 за организацията на дейностите в училищното образование. Оценките от НВО-то в края на 10-и клас в случая на преместване няма да имат никакво значение. Те обаче ще са вписани в удостоверението за завършване на първи гимназиален етап. Оттук нататък при преместването ще е важно не какво е училището - гимназия, СОУ, професионална или профилирана, а рамковият учебен план, въз основа на който е осъществявано обучението в 8-и, 9-и и 10-и клас. От него ще зависи и дали и какви приравнителни изпити ще се наложи да държи ученикът, коментира Евгения Костадинова.
Най-общо рамковите учебни планове се различават по вида на изучаване на чуждия език - интензивно, разширено или неинтензивно и неразширено, и по вида на подготовката - профилирана или професионална. Ако ученик се мести от училище, в което е изучавал интензивно немски език в профил “Чужди езици”, в друго училище, в което немският език пак се изучава интензивно, но паралелката е с профил “Хуманитарни науки”, той може да направи това, без да полага приравнителни изпити, обяснява Костадинова. Ако обаче е учил съответния чужд език само разширено, ще трябва да положи допълнителен изпит по език, който ще бъде организиран от самото училище. Ако ученик се мести от езикова гимназия, в която е учил в паралелка с интензивно изучаване на чужд език и профил "Чужди езици", в гимназия отново с интензивно изучаване на чужд език, но в паралелка с профил "Софтуерни и хардуерни науки", ще трябва да държи изпит по информатика.
При смяната на профилирана с професионална подготовка също от значение ще е видът на учебния план. Всички учениците в професионалните гимназии учат между 8-и и 10-и клас в раздел А на учебния план три предмета от общата професионална подготовка - предприемачество, здравословни и безопасни условия на труд и икономика, а в избираемите учебни часове – предмети от отрасловата и/или специфичната професионална подготовка. Очевидно е, че ако ученик, учил в профилирана гимназия, иска да се прехвърли в професионална, ще трябва да държи изпити по предметите от професионалната подготовка. Преместването от една професия в друга би следвало да става без изпитите от общата професионална подготовка, но за конкретна специалност може да се наложат допълнителни изпити. И отново е от значение начинът на изучаване на чуждия език.
"Всички ситуации не могат да се опишат в закон. Преценката ще става от приемащите училища, които ще посочват изпитите, които трябва да държат учениците, желаещи да влязат в техни паралелки", казва Костадинова. По думите й приравнителните изпити са част от училищния процес, т.е. не би следвало да са нещо стресиращо за системата. Освен това, в сравнение с досегашното положение, новият училищен закон е намалил до минимум приравнителните изпити.
БЪДЕЩЕ
Съществена част от реформата в българското образование - за най-големите ученици - тепърва предстои. Новият училищен закон въведе силно профилирано обучение в последните две години от средното образование - 11-и и 12-и клас, което ще влезе в сила съответно през 2020/21 и 2021/22 г. Тогава учениците ще учат само 5 предмета - български, литература, математика, физическо и гражданско образование, а в останалото време ще се концентрират върху профила си. Профилите са общо 11 - чужди езици, хуманитарни науки, обществени науки, икономическо развитие, софтуерни и хардуерни науки, предприемачески, математически, природни науки, изобразително изкуство, музика, физическо възпитание и спорт. Всеки профил е комбинация от два или три профилиращи предмета, като два от тях задължително са определени от държавата. Двата задължителна предмета на профил "хуманитарни науки" например могат да са български и история, или български и философия. При профил "математика" предметите могат да са математика и информатика или математика и физика.
На училищно равнище учениците след 10-и клас ще посочват в молби какви още профилирани предмети биха искали да изучават, т.е. какъв да е третият или четвъртият им профилиращ предмет. А училищата, в зависимост от броя на заявките, ще преценяват какъв да е той. Така една гимназия с профил математика може да си избере български и биология за трети и четвърти профилиращ предмет. Минималният брой за сформиране на такъв профил е 18 души. Принципът най-общо е колкото са паралелките в училище, толкова да са групите в даден профил. "Ако всички искат да учат биология, няма проблем, стига да има достатъчно биолози, които да преподават този предмет", казва Костадинова. По думите й 4-те профила, разрешени от закона, дават много големи възможности на учениците - дори да са избрали езикова гимназия, третият им профилиращ предмет например би могъл да бъде в STЕМ технологиите.
Новите учебни програми за задължителните предмети в 11-и и 12-и клас вече бяха утвърдени от МОН. Утвърдени са и новите програми за профилираната подготовка в последните два класа от средното образование. Предстои разработване на учебно-изпитните програми, въз основа на които ще се провеждат и новите матури. Първата задължителна ще си остане по български език и ще е върху материала, изучаван в общообразователната подготовка, но втората ще може да е по един от трите или четирите профила, изучавани във втория гимназиален етап. Тя вече ще е по-сложна, тъй като ще е върху профилираната подготовка, изучавана в 11-и и 12-и клас. Тук има възможност училищата съвместно да работят с висшите училища и да решат кои модули, изучавани в профилираната подготовка, например биха могли да са признати на бъдещия студент.
ВАРИАНТИ
В зависимост от местната специфика десетокласниците от обединените училища могат да продължат образованието си чрез допълнителен план-прием в съответните професионални или профилирани гимназии, ако има достатъчно ученици за нова паралелка. В случаите, в които те са малък брой, могат да продължат и чрез наличните свободни места на съществуващи паралелки. Допустими са и двата варианта и вероятно ще бъдат реализирани и двата варианта, смятат от "Амалипе". Оттам обясняват и че не е задължително завършващите 10-и клас в професионални паралелки да се явят на държавен изпит за първа степен на професионална квалификация. "Това зависи от намерението на ученика да продължи образованието си в същото или в друго професионално направление. Ако няма да променя професионалното направление или специалността, той/тя на практика не се нуждае от това да се яви на държавен изпит след 10-и клас, тъй като през следващите години ще вземе втора или трета степен. Дори при промяна на професионалното направление ученикът не е задължен да има успешно завършена първа степен на професионална квалификация. Разбира се, в този случай за него/нея ще е по-добре да го направи", поясняват от организацията.
