Професорът по международно право и доскорошен декан на Правно-историческия факултет д-р Николай Марин, който наскоро бе обвинен, че под негово ръководство са фалшифицирани дипломи, заради което университетът в момента е обект на проверка от МОН, е новият ректор на Югозападния университет в Благоевград.
Кандидатурите за ректор на ЮЗУ са били две - на проф. Николай Марин от правния факултет и на проф. д-р Преслав Димитров, който е втори мандат декан на Стопанския факултет, съобщи БНР. В рамките на 15 минути двамата са представили управленските си програми. Проф. Преслав Димитров е наблегнал върху международната акредитация на университета, създаването на маркетингов отдел за привличане на повече студенти и докторанти от чужбина, особено от Азия, както и на междууниверситетски център за нови технологии. Проф. Николай Марин пък е подчертал, че ЮЗУ несправедливо е поставян по средата или на дъното на класациите на висшите училища и трябва да си върне мястото, което заслужава, включително да бъде включен в списъка на изследователските университети. "Дигитализацията на образователния процес ще даде повече възможности за дистанционно обучение, а студентското предприемачество трябва да бъде подкрепено и стимулирано както от преподавателите, така и от бизнеса", е коментирал той. В крайна сметка, след продължило близо 2 часа гласуване с 275 срещу 64 гласа за ректор на ЮЗУ вчера е бил избран проф. д-р Николай Марин.
Припомняме, че преди дни вече бившият преподавател в ЮЗУ доц. Стефан Дечев сигнализира за корупционни практики, ставали в Правно-историческия факултет на ЮЗУ по време на ръководството на декана доц. д-р Николай Марин и зам.-декана доц. д-р Валентин Китанов. По-конкретно, той изпрати сигнал до МОН, в който разказва за раздадени дипломи за висше образование на студенти при нанесени оценки от негово име за непроведени никога изпити с фалшифициране на подписа му. В резултат на това от МОН съобщиха, че са разпоредили проверка. Не е ясно дали тя е започнала преди процедурата по избор на ректор. От ЮЗУ пък заявиха, че заради появили се "дискредитиращи публикации в медийното пространство", си запазват правото на отговор, след като им бъде предоставена информация по официалния ред относно публикуваните твърдения и предположения.
Съмнения
"Не смятам, че новото ръководство на ЮЗУ ще промени тези практики. Всъщност няма ново ръководство", коментира днес пред БНР Стефан Дечев. "Реални избори не е имало. Станал е един пореден цирк, в резултат на който се прави една сериозна заявка да продължат досегашните практики. Очевидно българската държава няма суверенитет на територията на юг от Бараково, поне що се отнася до МОН. Смятам, че тези практики ще продължат. Югозападният университет остава едно феодално владение на фамилията Юруков и на фамилията Марин", коментира той.
Дечев е категоричен, че новият ректор е посочен от стария. Според него той е избран от Общо събрание, в което присъствието на много хора е "съмнително". По думите му много негови колеги са забелязали същите неща, но не са сигнализирали, а са си мълчали. "Ти да видиш, че собственият ти подпис е фалшифициран и да не сигнализираш - това е съучастие", смята той. "Това е една култура, една нагласа, която се култивира през последните години и особено се задълбочи, когато главен прокурор стана бившият вече главен прокурор Иван Гешев, на който сегашният новоизбран ректор беше научен ръководител", посочи още Стефан Дечев.
Източници на "Сега" също потвърдиха, че в Общото събрание на ЮЗУ е имало много лица, които са над 65 г., дори над 68 и 70 години. Припомняме, че от 2020 г. в закона за висше образование има забрана на ръководни длъжности да бъдат избирани лица над 65 години. Попитахме МОН могат ли да бъдат членове на общи събрания на факултети и висши училища (които избират ръководните им органи), лица, навършили 65 г. или 68 г. към датата на заседанието, и могат ли те да бъдат избирани за членове на ръководни органи за нов мандат - напр. факултетни и академични съвети.
От МОН посочиха, че членове на органите за управление на висшето училище и на факултета могат да бъдат само тези хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор. Оттам припомнят преходните разпоредби на закона, според които по предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица при навършване на възрастта за пенсия може да бъдат удължени за срок до 3 години. Удължаването на трудовите правоотношения с посочените хабилитирани лица се урежда със срочен трудов договор. "От това следва, че хабилитираните лица, за които е взето решение за удължаване на трудовите договори поради навършване на пенсионна възраст, което е уредено със срочен трудов договор, не попадат в кръга на лицата на основен трудов договор и не са членове на Общото събрание на висшето училище и на факултета. Хабилитираните лица, които работят на безсрочни (основни) трудови договори, могат да бъдат членове на общите събрания и на академичния съвет, независимо от тяхната възраст", заявиха оттам.
От отговора не става ясно дали членовете на ОС, навършили пенсионна възраст, са на срочни или безсрочни трудови договори. Не става ясно и какво се случва с хабилитираните преподаватели, ако не постъпи предложение за удължаване на трудовите им договори, респективно няма такова решение на Академичния съвет - те продължават ли да работят безсрочно и неограничено от някакъв конкретен срок и могат ли да продължат да работят на основен безсрочен договор до навършването на 70, 75, 80 и повече години? От отговора на практика излиза, че няма никакъв проблем член на Общото събрание да е и на 80 години, щом е на безсрочен договор - нещо, което противоречи на философията на закона.
Контрапункт
В други университети при навършване на 65 г. ректори се оттеглят. Медицинският университет-София също наскоро избра нов ректор. На поста бе избран проф. проф. Бойко Ланджов от Катедрата по анатомия в Медицинския факултет. Той ще довърши мандата на акад. Лъчезар Трайков, който не може да остане на поста заради навършване на пределно допустимата от закона възраст - 65 г.
