Мартин Михайлов е роден на 28 май 1979 г. Официално - собственик на столичните заведения "Строежа" и "Терминал 1", който от няколко месеца си търси нова локация. Неофициално - един от малцината, които полагат усилия да задържат българските рок групи над водата, като им организира концерти, турнета, включително и в чужбина, лансира нови групи и т.н.
1. Организирах последните концерти на Тодор Колев
По стечение на обстоятелствата никога не бях ходил на концерт на Тодор Колев, когото иначе много харесвам. Та когато разбрах през 2009-а, че ще се състои "100 години Тодор Колев", реших че моментът е настъпил. Тогава нито знаех, че това е бил негов своеобразен бенефис, както и не подозирах, че билетите ще свършат толкова скорострелно, така че и аз да остана без. Малко по-късно ми хрумна, че можем в "Строежа" да си направим вечер с неговите песни - близки музиканти да ни посвирят нещо от творчеството му. Но тъй като се явяваше едни вид трибют към човек, който си е жив, прецених, че е редно да попитаме за неговото разрешение, а това правеше нещата толкова сложни, че аз се отказах. Кой съм аз да ходя при Тодор Колев въобще? Година по-късно с Гери Турийска седнахме на разговор по повод нова наша инициатива - Sunday Art Report. Споменах ѝ мимоходом за тази стара хрумка за вечер с песните на Тодор Колев. Гери предложи да се опитаме да се свържем с него през директора на БГ радио - вече покойната Ана-Мария Тонкова, на която г-н Колев ѝ има доверие, та поне да попитаме. Ана-Мария се съгласи, после Тодор Колев се съгласи, ние бяхме щастливи. Много ни се щеше обаче да поканим и самия актьор да присъства - не като изпълнител, разбира се, дори не сме си го представили за миг, а така - да е там, да му изръкопляскаме веднъж, да го видим отблизо. Тодор Колев отговорил на Ана-Мария Тонкова следното: "Е, аз ако ще идвам, мога поне да изпея една песен?". Ти луд ли си? Много ясно! Тогава вече с Гери разбрахме, че работата става сериозна и не можем да неглижираме случващото се и няма как музикантите да са случайни. Ангажирахме Веселин Веселинов-Еко да сформира група. Така със задачата се заеха Еко, Ангел Дюлгеров, Росен Ватев, Милен Кукошаров, Михаил Йосифов и Васил Стоянов, половината от които вече работили в миналото с Тодор Колев. Като гост вокалисти поканихме Ясен Зердев, Рут Колева, Миленита, Сърмата Хари, Иван Гатев, а цялата група "Джанго Зе" се зае в допълнителен сет да представи песни като "Черно море", "Камион ме блъсна", "Шуменски влак", "Сто кила ракия давам" и "Песен за любимия град".
Дойде време да разпределяме песните. Право на първи избор имаше Тодор Колев - беше си пожелал да изпълни една песен. Какво беше учудването и щастието ни, когато той ни върна цели три заглавия - беше решил да изпълни "Песен за любимия град", "Фалшив герой" и "Нашият сигнал". Имаше само една репетиция - музикантите бяха подранили с час, Тодор Колев сцепи минутата. Не смеех вече да искам повече и да питам дали може и цигулката да вземе, но той си я носеше - очакваше ни пълна програма! Първоначално бяхме предвидили да не тормозим актьора с присъствието му на саундчека, музикантите щяха да подготвят всичко перфектно. В конкретния ден обаче той ми звънна и настоя да дойде. Взех го от тях, много се притеснявах как ще приеме ъндърграунд клуб като "Строежа" - на няколко пъти ме беше попитал за името на "залата", а аз казвах: "То не е точно зала...". Хареса му. Качи се за проверка на звука и засвири... "Виолета"! Песен, за която не се бяхме разбирали, т.е. четвърта. Значи той е решил да изпълни четири песни. Малко по малко "Вечер с песните на Тодор Колев", както я бяхме кръстили в началото, се превръщаше в концерт на Тодор Колев.
Датата беше 24 ноември 2011 г. Никога не бях виждал, и досега не съм, толкова плътна атмосфера на концертно събитие. Въздухът в клуба можеше да се разреже с нож, имаше нещо много неестествено, в добрия смисъл. Знаех, че Тодор Колев тъкмо беше преминал лечение от рак, вече на 72 години - казвах си: какво му причиняваме, дали ще издържи? Гери Турийска го въведе в клуба 10 минути преди началото, умишлено през главния вход, като всички 400 души се обърнаха към него и започнаха да го аплодират още със самото му влизане. Той само се усмихна. Беше последен в програмата, така че се настани да гледа как се справят останалите с неговите песни. Качвайки се на сцената, Тодор Колев буквално затанцува, без следа от умора, не само изпя, а по-скоро изигра всичките си четири песни.
На следващата година се съгласи да повторим. Вече в по-голям клуб - зарадвахме колегите си от "Микстейп 5". Беше пълно с млади хора, актьорът вече изпълни шест песни плюс един 10-минутен скеч. След края на този концерт ми даде право да направя още пет подобни концерта в избрани от мен градове в България - с негово участие, гост вокалисти, същите музиканти. Само държеше да са клубни, в малък формат, концерти. Младеж! За съжаление, така и не успяхме да стигнем дотам. Година след смъртта му, през февруари 2014-та, в "Строежа" направихме вече трибют на Тодор Колев, с още повече гости - към старите вече участници се присъединиха Камен Воденичаров, Стефан Вълдобрев, Гери Турийска, а каузата беше да подкрепим изграждането на паметник в родния му град - Шумен. Концертът в "Строежа" стана повод една голяма българска компания, също създадена в Шумен, да обърне внимание и да предложи да доплати останалата нужна сума за осъществяване на проекта, дарявайки около 60 000 лв. - над 90% от целия бюджет. Горд съм, че взех участие в последните изяви с участието на Тодор Колев.
2. Лудите афтърпартита на "Оникс" и "Пъблик Енеми"
Често след концерти групите и изпълнителите са уморени и се отказват от участие в афтърпарти. Но има случаи, когато става доста забавно. През април 2006 г. беше първото гостуване на рапърите "Оникс" в България, в столичната зала "Христо Ботев". Бяхме решили да направим афтърпарти с участието на DRS+ и "Нокаут" като селектори на музиката и евентуално изпеят нещо. Тогава организаторите се обадиха и ни казаха, че "Оникс" няма да идват и да не им пазим места. И без това вече бяха дошли 500-600 души, при условие, че "Строежа" е за 400 души. Поне беше топло и повечето хора си стояха навън. По едно време обаче получих ново обаждане - че "Оникс" са размислили и идват, като групата е около 15 души. Отвърнах, че толкова хора няма къде да ги сложим, но ще го мислим. Разпоредих на охраната да не пуска повече хора вътре, за да може да изпразним малко клуба, но без да гоним клиентите. Дойде групата, вкарахме ги без повечето присъстващи да разберат. Обясних им, че няма къде да ги разположим, освен зад бара. Влязоха там заедно с диджеите. Двама от групата обаче решиха, че иска да седнат на бара и присъстващите ги усетиха. Разнесе се набързо мълвата, че "Оникс" са вътре и започнаха да влизат хора. Напълнихме докрай клуба. В следващия момент DRS+ реши да изпълни една песен, Фредро Стар от "Оникс" се включи, взе му микрофона и в крайна сметка сам изпълни няколко парчета, качен върху бара. Навън се събраха над 1000 души, почти всички от концерта, като някои се опитваха дори да влизат през прозорците. Така стояхме до 7-8 часа сутринта и в крайна сметка това беше първото изпълнение на живо в клуба, при това на "Оникс".
Други рап величия - "Пъблик Енеми", бяха също в "Христо Ботев", през октомври 2010 г. Дойдоха след това при нас, като ние бяхме оставили сцена, с идеята отново "Нокаут" и DRS+ да рапират. Дръпнах нашите рапъри и почнах да им обяснявам да не прекаляват, да изпеят 3-4 парчета и ако някой от "Пъблик Енеми" се зариби и излезе на сцената, правим история. Но ако не стане, да слизат и да се забавляваме по друг начин. Докато обяснявам това, идва озвучителят и казва: "Идвай, че "Пъблик Енеми" са на сцената и питат дали могат да изпеят нещо". Така се получи техен втори неофициален концерт, а "Нокаут" така и не излязоха.
3. "Дъ Събуейс" и финалът в Шампионската лига
Бяхме организатори на първия концерт на британците "Дъ Събуейс" в България - на 19 май 2012 г. Обикновено проверявам предварително всичко, преди да насрочим датата, но в случая не бях съобразил, че съвпада с финала в Шампионската лига, в който тогава се срещнаха "Байерн" и "Челси". Затова решихме да направим компромис и променихме началния час за 23.45 ч., или 15 минути след края на мача. През това време бяхме осигурили екрани, на които финалът да се излъчва. Тайно се надявах резултатът да не бъде равен в редовното време. Случи се обаче така, че двубоят отиде в продължения, което обърка отново плановете ни. Ставаше вече твърде късно, а графикът трябваше да бъде спазен. Затова решихме концертът да започне след края на едното продължение, а който иска - да продължи да гледа мача без звук. Но тогава се стигна до дузпи (в крайна сметка "Челси" победи), което пък причини следната конфузна ситуация - "Дъ Събуейс" свирят някаква бавна песен, а от публиката съвсем не в тона на парчето се чуват 4-5 възгласа "Оооооо!!!". Тогава вокалистът спря да пее и попита: "Дузпи ли има?". След утвърдителния отговор той разбрано предложи: "Дайте да ги изгледаме и продължаваме с концерта".
4. Брет Андерсън и Министерството на културата
През 2008 г. от името на клуб "Строежа" издадохме втората си музикална компилация - неиздавани песни на ъндърграунд и мейнстрийм групи. Credit To The Nation влючваше 46 групи от десет държави, някои от които много популярни, разпределени в цели три CD-та. Малцина знаят, но може би най-голямата изненада щеше да бъде включването на песен на Брет Андерсън, вокалист на "Суейд". Култовата британска група тогава беше прекратила дейност, а фронтменът имаше солов проект. С доста усилия и тежки уговорки го бяхме навили да даде и той парче за нашата скромна компилация. Документацията за всяка песен и правото ѝ на ползване в конкретното издание възлизаше на осем страници договор с допълнителни преводи на английски, руски, френски и немски език - доста тегаво четиво, което все пак беше достатъчно изчерпателно, така че да няма за какво да ни върнат от Министерството на културата. Пратихме същия договор и на Брет Андерсън, от неговия лейбъл обаче ни върнаха техен вариант, държали на него, който ни озадачи с дължина от само... половин страница. Според тяхното законодателство той дава това и това право, от което следва, че останалото, което сме описали в другите седем и половина страници, едва ли не - се подразбира. Е да, но в министерството отказаха да ни разберат и не приеха английската версия на договора за легитимна. Така фронтменът на "Суейд" не успя да запише името си в историята на "Строежа".
