Ерсин Мустафов е роден през 1982 г. във Варна, но детството му и юношеските години преминават в Каварна. Именно там с китариста Ташо Колев създават "Джереми?", която в момента е сред най-успешните рок групи у нас. През 2014 г. правят голям пробив, след като клипът към песента им Fake Fruits се завърта в ефира на MTV Adria. "Джереми?" има участия на престижни фестивали като английския The Great Escape, чешкия Rock for People, сръбския Exit. През 2016 г. пък групата бе съпорт на "Куин" и Адам Ламбърт на концертите им в Полша, Румъния и България. Самият Ерсин се занимава дълго време с рисуване и дори завършва изобразително изкуство в СУ "Св. Климент Охридски", но в крайна сметка решава да се отдаде изцяло на музиката.
1. Преди да станем "Джереми?"
С Ташо свирим заедно от толкова много години, далеч преди да се наречем "Джереми?". Свирихме много в Каварна. Дори в един момент се пробвахме да пробием в София, после се върнахме обратно, защото видяхме, че още ни е рано. Тогава басист ни беше Явор Лалев, бяхме още трио. В един момент решихме, че ще започнем сериозно и ни трябва наистина професионално оборудване. Събрахме пари, взехме и назаем и потеглихме към Германия, където в Кьолн е най-големият магазин за музикална техника в Европа - един огромен мол само за апаратура и инструменти, тогава се казваше Music Store. Това беше август 2007 г. - първото лято, след като ни приеха в ЕС. А нашето си бе истинска европейска авантюра. Излязохме през северната граница, преминахме през цяла Румъния... Карпатите. Сетне през Унгария, където спряхме при едни познати да преспим. Мислехме да сторим същото и в Мюнхен, но минавайки по околовръстния път там, ни хвана направо страх от мащабите на града и предпочетохме директно да се отправим към Кьолн без почивка. Там в магазина обаче изкарахме над една седмица, като разглеждахме и избирахме по цял ден. Дори ни научиха и бяха страшно учтиви да ни насочват към точните хора и магазини. Това реално бе първият ни сблъсък с мащабите на музикалния бизнес.
2. "Джереми?", защото...
Постоянно ни задават въпроса защо сме избрали това име. Понякога даже се е случвало да даваме различни шеговити отговори. Но истината е следната - през 2010 г. преоткрихме гръндж музиката и осъзнахме колко голяма следа оставя всъщност група като "Пърл Джем". Именно тяхна е песента Jeremy, една от най-забележителните в кариерата им. Лично аз бях под влияние и на северноирландците Therapy?, затова с името "Джереми?" (англ. - "Jeremy?") решихме да отдадем почит на двете групи, които бяха толкова, толкова значими за нас.
3. Среща с Брайън Мей
Получихме покана да бъдем съпорт на "Куин" и Адам Ламбърт, при това не само за един концерт, а за цели три от турнето им през 2016 г. - в Букурещ и в Полша, на "Лайф фестивал" в Освиенцим. Това със сигурност ще бъде един от най-важните моменти в кариерата ни. Концертите ни не биха могли да се получат така успешно, ако не беше работата на целия екип зад нас. Те се постараха да не мислим за нищо друго освен за това как ще свирим на тези концерти. Благодарение на тях същото се случва и на всичките ни други концерти, не само в чужбина, но и у нас. В Полша за първи път усетих истинската тръпка на рок музиканта. Публиката бе страхотна - бяхме напълно непознати за тях, но веднага започнаха да ни аплодират. Дълго време получавахме оттам стотици запитвания кога пак ще свирим в Полша. След концерта пък изненадата беше още по-голяма - наобиколиха ни за автографи, бяха купили наши дискове, поздравяваха ни. Дадохме и пресконференция, към която имаше също силен интерес. Беше някак нереално. Но заедно с това вълнение осъзнах, че няма как да видим музикантите от "Куин". Когато дойде моментът за тяхното излизане на сцената, всички достъпи бяха заключени. Охраната бе страхотна. Просто никакъв шанс. Тръгнахме след това за Румъния. През познатия ни екстремен път през Карпатите. Близо 20 часа път. Пристигнахме в Букурещ капнали, спахме около 5-6 часа преди саундчека. А там бе неистова жега. 40 градуса на сянка. На слънце сигурно 70. Техниката започна да отказва. Притеснихме се дали ще ни се получи концертът изобщо. Направихме някак саундчека, след което тръгнахме да излизаме от сцената. Изведнъж срещу нас - Брайън Мей с двама огромни охранители. Те веднага започнаха да ни избутват, но той им каза да ни оставят и ни заговори. Каза, че ни е слушал в Полша и му е харесала музиката ни. Почти онемяхме, станахме като деца. Само двама-трима от нас успяха да споделят какво значи за нас срещата с него. А след разговора ни дълго осъзнавахме случилото се. Брайън Мей се оказа изключително земен и благ човек, независимо че е сред най-големите легенди в музиката. Разговорът допълнително ни окрили за оставащите два концерта и те се получиха много добре, особено този в България. Тук, в София, пак се видяхме с Брайън Мей и му дадохме наш диск.
4. Как изпуснах да се запозная с Леми от "Мотърхед"
Това се случи на фестивала Rock for People в чешкия град Острава през 2015 г., когато "Мотърхед" беше един от хедлайнерите. Още щом ни поканиха, бях толкова въодушевен, че ще бъда на една сцена с Леми Килмистър, който е един от моите примери в музиката. И заедно с това започнах да мечтая да се срещна лично с него. Когато пристигнахме на място, единствената възможност, която ми се стори реална, бе да се видим с "Мотърхед" в помещението, където участниците на феста се хранеха. Защото тръгвахме веднага след изпълнението ни и нямаше да мога да видя концерта им. След нашия концерт решихме набързо да вземем душ и да се отправим там с надеждата да се видим с великия музикант. Това ни бе и грешката. Щом пристигнахме в столовата, ни казаха: "Точно за една минута се разминахте с Леми. Той и останалите от групата бяха тук и хапваха, но си тръгнаха току-що". Не можете да си представите разочарованието ми. Та надеждата ми бе свързана с това да поговоря поне за малко с тази голяма звезда, да ми остане спомен завинаги, да си направим снимка... Това бе и последната възможност, както се оказа по-късно. Знаете - през декември 2015 г. той си отиде от този свят. Тогава ми остана изводът, че щом си решил нещо, не го отлагай, а го направи. По-късно прочетох биографията му, преведена от Насо Русков, и вътре намерих това, което ме насочи към едно от най-важните ми решения - да се занимавам с музика не само временно, до една възраст, а за цял живот. Рокендролът да бъде всичко за мен! Това е моят път!
5. Видях старта на една голяма група
Фестивалът The Great Escape е едно специално събитие, което се провежда всеки май в Брайтън. В него на различни сцени и места из целия град са поканени да свирят млади групи и изпълнители. Такива, които са показали потенциал и са на крачка от големия си пробив. Фестът е именно с цел да им помогне да направят тази крачка. За няколко дни този английски град се преобразява. По улицата можеш да срещнеш музикантите да се разхождат, атмосферата е приповдигната. По правило участват основно английски групи, с редки изключения и западноевропейски - Белгия, Холандия, Германия плюс няколко от САЩ, Канада, Япония. Затова и поканата към нас през 2015 г. беше особено признание. Постарахме се да изпипаме нашето участие и останахме доволни от резултата. На същия принцип е друг, по-малък фестивал за изгряващи групи - Camden Call. Там се озовахме с приятелката ми през 2011 г. Тогава си направих подробен списък кои групи исках да гледам. Бях прослушал нарочно доста от участниците и си набелязах 20-ина имена, за които счетох, че имат голям потенциал, интересно ми бе дали ще успея да улуча сред тях някой, който да пробие по-късно. Така се озовах в един пъб, с много малка сцена. Концертът бе изключително импровизиран. Излезе групата и започна да свири. Всички бяха като втрещени, имаше не само фенове, но и промоутъри, мениджъри, хора от лейбълите. На втората песен атмосферата стана еуфорична. Започнаха веднага да питат музикантите откъде може да се купят дискове, кога и къде ще свирят отново. В този момент се просълзих - та аз присъствах на момента, в който една млада група вече тръгва към световната слава. Това бяха Catfish and the Bottlemen, никой дотогава не знаеше за тях. Дотогава. По-късно, през 2014-а, те издадоха дебютния си албум и станаха сензация. Свириха на големи фестивали не само във Великобритания и Европа, а името на групата се изписва все по-нагоре и с все по-дебели букви по афишите. Този момент в Кемдън бе изключително специален за мен.