Сред легендите на родната култура през миналото столетие се откроява личността на Адриана Кънчева Будевска (1878-1955). Тя се утвърждава като може би най-значимата наша драматична артистка и често е наричана от съвременниците "българската Сара Бернар". Приема се като един от основоположниците на професионалния театър.
Адриана Будевска е родена в Хаджиоглу Пазарджик (днес град Добрич). Израства в семейството на брат си Ганчо. Той е артилерийски офицер, който често се мести по служба в различни гарнизони - София, Разград, Варна, Враца. Това се отразява върху училищното обучение на Адриана. Тя завършва първоначално школо в родния си град. След това учи в Първа софийска девическа гимназия. Накрая завършва с отличие Държавния девически пансион във Варна. През 1895 г. участва в конкурс на Министерството на народното просвещение за обучение с държавни стипендии на актьори в Москва. Адриана се подготвя за изпита само за няколко дни. Представя се блестящо. Членовете на комисията, сред които са Иван Вазов и проф. Иван Шишманов, я поздравяват за способностите и дарбите. Нейният талант е оценен и тя заминава за столицата на Русия.
В продължение на четири години (1895-1899) учи в Държавното императорско театрално училище при Малий театър. Там тя получава солидно театрално образование. Изучава история на изкуството и на драмата, декламация и танцувални прийоми. Има възможност да посети не една постановка в Малий театър и да се запознае пряко с актьорското майсторство на велики за времето си артисти и режисьори.
След като завършва успешно педагогическата си подготовка по драматично изкуство Адриана се завръща в България. Веднага е назначена в трупата на Столичния театър "Сълза и смях". Там се подвизава до 1905 г. За кратко изпълнява роли в Свободен театър, а от 1906 до 1926 г. е в състава на Народния театър. Неин съпруг е Христо Ганчев, който е сред създателите на българския професионален театър. Имат две момчета и едно момиче, ала хармоничният им съвместен семеен и професионален живот е прекъснат от трагични събития. По време на Балканската война Ганчев е мобилизиран. Заразява се от коремен тиф и умира на фронта. Дъщерята Галя живее само няколко месеца. По-късно смъртта застига и единия ѝ син, който е студент по химия в Торино. Той е с леви убеждения и загива при престрелка с полицията. През 20-те години на ХХ век срещу по-малкия син е повдигнато обвинение за държавна измяна и той е принуден да емигрира в Южна Америка. Установява се в Аржентина, където става пилот.
През целият този период Адриана играе на сцената. Ето какво споделя: "За мене не беше достатъчно да се задоволя само с това да науча ролята наизуст. Аз обичах да разчепкам цялата пиеса и целия автор...". В актьорското ѝ амплоа се съчетават силата на темперамента и интелектуалната дълбочина на анализа. Сценичното ѝ поведение се характеризира с подчертана мотивираност и искреност на изживяването.
В репертоара си има над 100 роли
от българската, руската и западноевропейската драматургия. Ето и по-важните нейни превъплъщения: Офелия ("Хамлет"), Лейди Макбет ("Макбет") и Дездемона ("Отело") - от Уилям Шекспир; Луиза ("Коварство и любов"), Амалия ("Разбойници") и Кралица Елисавета ("Мария Стюарт") - от Фридрих Шилер; Нора ("Нора") - от Хенрик Ибсен; Настася Филиповна в "Идиот" от Фьодор Достоевски; Варя ("Вишнева градина") от Антон Чехов; Мила ("В полите на Витоша") от Пейо Яворов; Рада ("Под игото") и Царица Теодора ("Към пропаст") от Иван Вазов; Костанта ("Свекърва") от Антон Страшимиров и др.
Последната пиеса, в която играе през 1926 г., е "Фру Ингер от Естрот" на Ибсен. Будевска е първата актриса, която се осмелява да се разголи на сцената. Това става през 1921 г. когато играе Далила в пиесата на Владимир Мусаков. Появява се на сцената със зашеметяващо прозрачен костюм, обсипан с бели и черни перли и аквамарини. Успоредно с това Будевска пише статии и очерци, в които рисува портретите на български, руски и френски артисти, разглежда проблемите и дейността на Народния театър. Автор е и на стихове, които публикува във в. "Българска мисъл". Тя е последователен привърженик на мира и заема активна гражданска позиция. През 1919 г. е сред основателите на Българската секция на интернационалното пацифистко дружество "Мир и свобода".
Родната общественост и театралната публика са очаровани от професионалните качества на Адриана. На 27 февруари 1925 г. управата на Народния театър организира блестящо честване на нейния 25-годишен професионален юбилей. По този повод е представена пиесата "Идиот" от Достоевски. Издаден е и сборник под заглавие "Адриана Будевска 1899-1924". В него са събрани спомени и оценки за театралната ѝ дейност. Автори са известни учени, писатели и поети, сред които се открояват имената на Димитър Страшимиров, Мара Белчева, Гео Милев, проф. Ив. Шишманов, Александър Балабанов и др. Заедно с това Адриана е принудена да устоява в конфликти и интриги, които бушуват в трупата на Народния театър. Някои театрални критици я засипват със злостни коментари.
Изненадващо обаче на следващата 1926 г. в битието на Будевска настъпва неприятна промяна. Тя е все още в разцвета на творческите сили, но е
уволнена и пенсионирана от Народния театър.
Със заповед на министъра на Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че на нейно място трябва да влезе млада и свежа сила. Същата съдба има и нейният партньор - великият актьор Васил Кирков. Следват тъжни десет години, през които Адриана живее съвсем сама и далеч от любимата ѝ театрална сцена. С тъга тя споделя пред най-близките си приятели: "Останах без криле, без дух, без красота, слънце и въздух!" Това я принуждава да вземе крайно решение. През 1937 г. тя заминава при сина си в Аржентина, където се установява да живее с неговото семейство.
През месец юни 1948 г. Будевска се завръща в родината. Инициативата е на нейни почитатели и приятели. Лично премиерът Георги Димитров се свързва с нея и отправя трогателна покана. При пристигането си в България е посрещната изключително възторжено, с топлота и огромна почит. Държавата ѝ дава етаж от къща в квартал "Лозенец" на улица "Миджур" № 22, където да живее. На 20 февруари 1949 г. е организирано и бляскаво тържествено честване на нейната 70-годишнина. Присъстват много официални представители на държавни и партийни органи и обществени организации. Юбилеят завършва с вечеря в бившия царски дворец "Врана". Адриана е наградена със златен орден за "Наука и изкуство", получава и званието "Народен артист". Няколко години по-късно става носител и на орден "Георги Димитров". Здравето ѝ обаче вече е разклатено и Будевска умира в София през декември 1955 г. Така от този свят си отива актрисата, която владее до съвършенство изкуството на превъплътяване и още с появяването си на сцената грабва публиката. Тя въздейства преди всичко със своята вълнуваща емоционалност и убедителността на словото си. Жилището, което обитава, е превърнато в музей. В него са изложени оригинални вещи свързани с нейния живот и професионална кариера. За съжаление днес сградата е в окаяно състояние и експозицията не съществува.