Сред личностите, които имат важно място в българската наука и обществения живот изобщо, но са забравени в наши дни, е Анастас Иширков (1868-1937).
Роден в Ловеч, той произхожда от старо заможно семейство, но още като дете остава сирак. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Още тогава започва да събира народни умотворения. Със стипендия на Министерството на народното просвещение през 1891 г. завършва история във Висшето училище (по-късно Софийски университет "Св. Климент Охридски"), а след това география в Лайпциг, където получава и докторска степен (1895). По-късно специализира в Берлин, Виена и Париж. За кратко се задържа в библиотеката в Нанси (Фр). Тук затвърждава владеенето на френски език и проучва исторически съчинения.
След завръщането си в България младият учен насочва своите усилия към преподавателската дейност. В периода между 1895-1897 г. е учител по география и краснопис в Първа мъжка гимназия в София. От 1 февруари 1898 г. чрез конкурс е назначен за редовен доцент при Катедрата по география и обща стенография във Висшето училище. През следващите години
университетската му кариерата се развива скоростно.
Първоначално е назначен за извънреден професор (1903), а от 1909 г. е редовен професор и титуляр на Катедрата по обща география и културно-политическа география. Чете лекции по геоморфология, климатология, хидрология и антропогеография, политическа и историческа география. Определя основните задачи и направления в развитието на тези частни географски науки. Анастас Иширков е основател на Географския институт при Историко-филологическия факултет на Висшето училище (1898) и на библиотеката към специалност география. Три пъти е избиран за декан на Историко-филологическия факултет (1910-1921), а през 1915-1916 г. заема длъжността ректор на Софийския университет. От 1920 г. е преподавател по география в Свободния университет. Той е един от създателите и председател на Българското географско дружество. Иширков е бил и изявен полиглот. Владеел е отлично немски, френски и руски език. Ползвал е още чешки, унгарски, сърбохърватски и английски език.
Проф. Иширков се
включва активно в експедицията на проф. Богдан Филов,
която през 1912-1913 г. по време на Балканската война се организира от Министерството на народното просвещение за откриване, събиране и описване на археологически и етнографски старини в Македония и Одринско. Учените обикалят Солун, Енидже Вардар, Дедеагач, Кавала, Серес, Ксанти, Бунар Хисар, Лозенград, Бабаески и други селища. Натъкват се изключителни находки, които впоследствие са включени в българското историческо наследство.
Отрадно впечатление правят научните интереси на проф. Иширков. Той работи във всички области на географската наука. Особено внимание отделя на проблемите свързани със селищата в България и характеристиката на населението. С ерудирана ангажираност разглежда мястото на политическата география като съставна част на антропогеографията. Автор е на 30 монографични изследвания. Повечето от тях са издадени на български, френски и немски език. Но има и отпечатани на руски, унгарски, чешки и сърбохърватски език. Основните му трудове са: "Принос към етнографията на македонските славяни", "България. Географски бележки", "Западните краища на българската земя", "Физическа география на Добруджа", "Характерни черти на градовете в Царство България" и др. Публикува над 220 научни студии и статии както в български сборници, списания и вестници, така и в чужбина. Приносът му е свързан главно с историко-географските и географско-етнографските особености на различни райони в страната, с въпроси на орографията, карста, тектониката и климата. Иширков извършва теренни проучвания на извора на Глава Панега, Варненското езеро, карстовите води в Добруджа, редица езера в Рила и Пирин. Прави пълен анализ и характеристика на речния отток и водните богатства на България. Успоредно с това предприема и редица пътувания с познавателен характер извън България. Посещава Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Гърция, Румъния, Унгария и Австрия, островите в Егейско море и Мала Азия, скандинавските държави, Италия, Англия и други европейски държави. За разнообразната си научна дейност проф. Иширков е избран през 1906 г. за действителен член на Българската академия на науките. Заедно с това той е в състава на редица български научни институти и дописен член на специализирани дружества в чужбина.
Проф. Иширков е детайлно запознат с българския национален въпрос. Това дава основание на родните държавни институции да го
включват в различни мисии в чужбина, където защитава нашата кауза.
Той е член на българската делегация за сключването на мирния договор в Букурещ след края на Междусъюзническата война през 1913 г. Участва в състава на делегацията за мирните преговори в Брест-Литовск (1917-1918). По време на Първата световна война посещава Германия и Швейцария, където пропагандира националните идеали и изпълнява политически, културни и научни мисии на българската държава. Пише меморандум до Парижката мирна конференция.
Анастас Иширков изразява своето родолюбие и благородство в дарителски начинания. Макар професионалната му кариера да е свързана със столицата, той
не прекъсва връзките с родния си град.
Член е на научния комитет за написване и отпечатване на поредицата "Ловеч и Ловчанско". Подпомага с финансови средства различни начинания за благоустрояването на Ловеч. Дарява суми за строителството на читалищна сграда в града, за прокарване на жп линията Левски - Ловеч, за обзавеждане на старопиталището към Женското дружество "Благодетел", за камбанарията на църквата "Света Богородица", подарява на читалище "Наука" близо 1000 тома книги от личната си библиотека. През декември 1934 г. проф. Иширков е обявен за почетен гражданин на Ловеч.
Напълно естествено той
проявява най-голяма щедрост към Софийския университет.
Четири години преди смъртта си, през месец май 1933 г., прави завещание. Няма преки наследници и заделя скромни суми за родствениците си. По-голяма част от своите спестявания, ценни книжа, вземания и пр. предоставя на висшето учебно заведение, където прекарва професионалната си кариера. Поставя условие с тях да се основат два фонда за развитието на географската наука. Единият е под наименованието "Стипендия Анастас Иширков" с начален капитал от 900 000 лева, а другият е за раздаване на награди на студентски научни трудове по българска география и включва сумата от 68 000 лева. Определя и скромни средства за своето погребение и за надгробна плоча. Иширков изказва желание изпълнители на последната му воля да бъдат ректорът на университета, деканът на Историко-филологическия факултет и един роднина. През 1938 г. фондовете започват да функционират, а тяхното управление се поема от изпълнителите на завещанието.
За всепризнатите заслуги към България проф. Иширков получава заслужени отличия. Удостоен е с орден "За гражданска заслуга" ІІІ и ІІ степен и с възпоменателен кръст "За независимостта на България 1908". Награден е и със сребърен медал "За наука и изкуство". През 1942 г. село Кочина, Силистренско, е наречено на неговото име - Професор Иширково.
