Сред бележитите родни дейци през първите десетилетия на миналото столетие се откроява фигурата на Асен Христов Златаров (1885-1936). Постиженията му са не само в науката, а също в обществената и културната сфера, но са незаслужено забравени през последните години и рядко му се обръща заслуженото внимание.
Той е роден в Хасково. Потомък на видна възрожденска фамилия. Кръстен е в чест на славния български цар Иван-Асен с две имена. Избира да ползва второто. Завършва Петокласното държавно училище в родния град. Учи в Пловдивската мъжка гимназия, но се дипломира в реална гимназия в София (1903). След това започва да следва химия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Продължава и завършва висшето си образование в Женева с бакалавърска степен по химия. В началото на 1908 г. защитава докторат по химия и физика в университета в Гренобъл, Франция. Специализира "Хранителна и съдебна медицина" в Мюнхен.
През 1910 г. Златаров се завръща в България и започва работа като асистент в катедрата по органична химия в Софийския университет. Активно се включва във войните за национално обединение. По време на Балканската и Междусъюзническата война е зачислен като санитарен доброволец в службата на "Червения кръст". Организира и инспектира хигиенната охрана на Първа и Трета армия. Включва се и в Комитета за борба с холерата. Отново е мобилизиран през Първата световна война. Неговата основна задача е да комплектува подвижни химически лаборатории в помощ на военните болници. Заема водеща позиция и във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост.
След преживените две национални катастрофи Златаров се отдава на научна кариера. През 1920 г. е избран за хоноруван доцент в Медицинския факултет, а до 1924 г. за редовен доцент и извънреден професор в катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет. Ала
едва през 1935 г. се хабилитира като редовен професор
и ръководител на катедрата по органична химия. Същевременно е председател на съюза на химиците в България. Златаров изследва хранителната и калорийната стойност на хранителните продукти, начина на приготвяне и използване на храната в българската национална кухня. Изучава ензимохимията на тежките метали и стимулацията като процес на възбуждане на ензимната система. Обръща специално внимание на розата, соята и японската гъба. Поставя началото на ново научно направление за българската химия - броматологията (наука за използване на хранителните вещества). Разглежда и проблеми за състоянието на родната хранително-вкусова промишленост, съхраняването, развалата и фалшификацията на хранителните продукти. Прави задълбочени изследвания върху хранителните качества на сиренето и кашкавала, за да бъдат изнасяни зад граница.
Предлага в българските училища да се въведе отделна дисциплина, която да насочва учениците към правилното хранене. Той е изключително активен популяризатор на научните знания в България. Притежава голям ораторски дар, ерудиция и богата обща култура. Оказва голямо влияние върху младото поколение през 20-те и 30-те години на ХХ век с дълбокия и искрен хуманизъм на делото си. По-важните му научни трудове са: "Фитобиохимични студии", "Науката за храненето", "Фосфатите в сланутъка", "Изхранването на България", "Розата и индустрията за розово масло в България" и др. Някои от произведенията му са подписани под псевдонима "Аура".
Златаров е в основата на интересни и разнообразни обществени инициативи. Той изнася повече от 1000 лекции в страната и в чужбина, които са посветени на литературни, философски, социални и политически теми.
Става част от литературния кръг "Стрелец",
който включва Фани Попова-Мутафова, Атанас Далчев, Светослав Минков и др. Асен е член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, съосновател на българския ПЕН клуб и директор на Дома на изкуствата и печата в София. Посвещава се и на масонството, като придобива степен "майстор". Активен участник е в Българския народен морски сговор. Златаров е горещ привърженик на радиото като фактор в обществения живот. Изнася първата радиобеседа и основава дружество "Родно радио". В дома си подрежда радиоапарат и първия домашен кинематограф.
Асен Златаров развива широкообхватна литературна дейност. Автор е на книги и на стотици статии в периодичния печат. Активно сътрудничи на редица вестници и списания: "Литературен глас", "Златорог", "Съвременна мисъл", "Природа и наука" и др. На техните страници на достъпен език популяризира теми от областта на природните науки и художественото творчество, българския език и литература, политиката и държавното управление. Интерпретира важни исторически събития и приносът на водещи личности в родната и световната история и култури. Специално място отделя на Христо Ботев, Алеко Константинов, Йохан Гьоте, Емил Зола, Анатол Франс, Хайнрих Хайне и др.
В публицистичните изяви на Златаров се открояват левите му наклонности. Най-голямо влияние в тази насока оказва създателят на френската социалдемократическа партия и деец на международното социалистическо движение Жан Жорес. Асен се запознава с него през 1908 г., когато е студент в Женева. Определя го за свой кумир. Левите убеждения на Златаров са затвърдени и от престоя му в Ленинград и Москва през 1935 г., който той описва в публикацията "В страната на съветите". Тук изразява своето позитивно отношение към постиженията на Съветския съюз в просветата и науката, но не спестява своето несъгласие и критични бележки към някои от насоките на руската политика. Подчертава колко жертви е взел "Революционния терор" и
на места сравнява болшевизма и нацизма.
Златаров издига глас против войната и насилието. Пише за "Аферата Драйфус", за расизма и зараждащия се фашизъм. През 1933 г. участва заедно с Екатерина Каравелова, Антон Страшимиров, Петко Стайнов и др. в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия. Той е сред учредителите на Общогражданския комитет за мир (1932) и на Българо-съветското дружество (1934).
Мащабните и забележителни изяви на Асен Златаров обаче изненадващо са прекъснати твърде рано. Той е диагностициран с рак на стомаха. Заминава на лечение във Виена, ала след две неуспешни операции в края на декември 1936 г. любимецът на родния академичен свят умира. Тялото му е пренесено в България със средства от всенародна подписка. Очакват го хиляди скърбящи хора. Траурното шествие се превръща в многохилядна, спонтанна манифестация. Вестник "Час" публикува статия в памет на неговото дело, в която опечаленият автор пише: "Кой беше той? Не е ли излишен въпросът. Знаят го всички, познават го всички. Най-популярният човек на българската наука, изкуство, на българската възраждаща се общественост. И най-обичаният, и най-човечният".
