Медия без
политическа реклама

Цветът на следосвобожденска България учи в град Николаев

Директор на Южнославянския пансион е видният ни общественик Тодор Минков

Директорът на Южнославянския пансион Тодор Минков.
архив
Директорът на Южнославянския пансион Тодор Минков.

Видно място във формирането на цвета на обществеността ни през втората половина на XIX век има Южнославянският пансион в град Николаев, Одеска област. А създаването и функционирането на културно-просветното заведение е тясно свързано с личността на Тодор Николов Минков (1833-1906).

Той е част от плеядата видни просветни дейци и общественици. Дописен член на Българското книжовно дружество. Роден е в Русе, но заможният му род произхожда от Арбанаси. Начално образование получава в родния си град. Завършва реална гимназия във Виена с отличен успех. След това постъпва в Политехническия университет в Дрезден. Учебната си практика прекарва по строежите на железопътните линии в Саксония. Прекъсва образованието си и участва като доброволец в Кримската война (1853-1856). Произведен е в офицерски чин подпоручик. Ранен е в крака, а за проявената храброст по време на бойните действия е награден с Георгиевски кръст и 2000 декара земя в Крим. След края на войната продължава следването си в Дрезден и се дипломира като инженер през 1861 г.

Минков напуска Саксония, но не се завръща в родината си. Установява се в град Николаев, в близост до Черно море. Според негови близки той избира този регион за седалище на своите бъдещи изяви защото климатът тук е близък до този в българските земи, връзките с родината са традиционни, а и там живеят и компактни български преселнически маси.

Минков предприема първите организационни действия. Той посещава Москва и Санкт Петербург и търси помощ от руското правителство. Като първи жест Азиатският департамент отпуска 35 стипендии на юноши от балканските държави да учат в руски училища. Посочен е град Николаев като център за реализиране на начинанието. Така през април 1863 г. Минков създава и поема отговорността на директор на пансион за младежи християни от Османската империя. По статут институцията се води към местната Първа Александровска гимназия, но функционира напълно самостоятелно. Междувременно Тодор се запознава и влюбва в богатата местна девойка Ксения Павловна. Скоро любовта прераства в брачна връзка. А това ще окаже позитивно въздействие в бъдещото развитие на пансиона.

По време на сватбеното им пътешествие из Европа в Николаев започват да пристигат първите български ученици, които са настанени в помещения на гимназията. Минков веднага се заема да изготви програма за занятията на своите възпитаници. Полага грижи за решаване на техните битови проблеми, за облеклото и учебните помагала. Първоначално в пансиона се обучават 25-30 младежи. Между тях има българи, сърби, черногорци и две-три русначета. Ето защо

 

по настояване на Минков пансионът е наречен "Южнославянски".

 

С нарастването на броя на пансионерите се налага някои от тях да бъдат настанявани в частни квартири. Прави впечатление, че почти всички са от бедни семейства. Още първите години от съществуването на пансиона дават добри резултати. Голям процент от завършилите го се отличават с успехите си и след това се записват във висши учебни заведения.

Дейността на Южнославянския пансион предизвиква силна неприязън сред турските управляващи кръгове. В цариградските вестници се публикуват статии за него, които са пропити с ненавист и злоба. Съвсем друго е отношението на родните родолюбци. Добри Войников изказва хвалебствени думи за делото на Минков. А завършилият пансиона виден революционер Атанас Узунов пише следното в писмо до директора: "Благодаря на руското правителство, което ме прие и възпита. Аз сега съм в състояние да бъда народен учител на родината. За това благодеяние аз Ви много благодаря".

Тодор Минков не престава да търси вариант за по-голяма автономност на пансиона. За това той разчита на своята съпруга. Ксения притежава огромен двуетажен палат, в който те живеят. Тя му дава идеята да го предоставят за пребиваване на пансионерите и за провеждане на учебните програми. През 1866 г. пансионът се отделя от местната гимназия и се прехвърля в дома на Ксения Павловна. Той заема целият първи етаж на зданието. Обучението се извършва в 8 стаи. До тях се помещава канцеларията и библиотеката. В сутерена са разположени спалните помещения, столовата и санитарните възли. На втория етаж са обособени болнично заведение и жилището на директора и семейството му. Учениците се разхождат в обширен двор. Минков въвежда и военно обучение на пансионерите. То се извършва три пъти седмично.

Пансионът се обитава през годините средно от 150 младежи. Минков е строг ръководител, с огромен авторитет сред възпитаниците и персонала. Заведението се превръща в същността на живота му. Всички преподаватели и обслужващи

 

се издържат изцяло от личните средства на Минков.

 

През 1885 г. в пансиона се отпразнува деня на славянските просветители Кирил и Методий (11 май). На тържеството присъства руският император Александър ІІІ. Вишочайшият гост поздравява учениците и дълго разговаря с директора.

Минков не оставя писмено наследство след себе си, но всички негови близки и приятели единодушно открояват качествата му на пламенен родолюбец и голям педагог. Това определя значимото му място в нашата нова история.

По време на съществуването на Южнославянския пансион през него преминават над 600 български възпитаници. Те са от различни региони на българските земи, но също и от семейства в Цариград, Одрин, Браила, Букурещ, Галац и Албания. Най-известните сред тях са Панайот Волов, Атанас Узунов Георги Кирков - известен социалдемократ, Александър Малинов - министър-председател на България, бъдещите министри Петър Абрашев, Петър Пешев, Теодор Теодоров, Димитър Тончев, писателите Алеко Константинов, Георги Стаматов и Стоян Михайловски, трима от синовете на Петко Р. Славейков, революционерът Михаил Греков, първият професор по астрономия Марин Бъчваров. Пансионът се използва и за

 

временен подслон на българските революционери.

 

В него са били подслонявани Христо Ботев, Стефан Стамболов, Филип Тотю, Стоян Заимов и други известни национални герои и дейци на Възраждането.

Ала постепенно Южнославянският пансион изиграва своята историческа роля и в неговото съществуване настъпват кризисни моменти. След Освобождението през 1878 г. стипендиите на българските младежи са намалени. А когато в страната ни се откриват първите гимназии и Висшето училище (1888), финансовите помощи са прекратени. Това принуждава Тодор Минков да предприеме крайна мярка. През 1892 г. пансионът е закрит. Но достолепният му ръководител не спира дейността си. Българското Министерство на външните работи се съгласява с неговите аргументи и му разрешава да открие подготвителен пансион за военни в имението си "Ровини" в Гродненска губерния. Той съществува 13 години и също изпраща много обучени кадри в отечеството.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

стара слава, история

Още по темата