В центъра на София, зад площад "Македония", се намира една от най-късите столични улици - "Бистрица". Когато човек попадне на нея и стигне до №5, неочаквано се натъква на колоритна сграда на два етажа с мезонет. Тя е построена през 1909 г. от известния архитект Антон Торньов. В тази импозантна къща е живял със семейството си първият дипломиран агроном в България Генко Шойлеков (1855 - 1918). Неговата личност и многостранна дейност е незаслужено слабо позната както на съвременниците, така и на миналите поколения.
Генко е роден в град Клисура. Той е представител на стар клисурски род, който в края на ХVІІІ век
пръв донася маслодайната роза в подбалканския град.
Баща му използва своите възрожденски възможности за да даде на сина си прилично образование. Той е в тесни връзки със създадената през 1853 г. в Букурещ Добродетелна дружина. Тази благотворителна организация подпомага въоръжаването на четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо и организира Втората българска легия в Белград, но и дава стипендии на български младежи да учат в чужбина.
Именно от тези възможности се възползва фамилията Шойлекови. Още преди Освобождението като стипендиант на Добродетелната дружина Генко е изпратен да следва земеделски науки в Табор (Чехия), а след това в Клостернойбург и Виена (Австрия). Дипломира се и в края на 1880 г. се завръща в Княжество България. Веднага започва да се изявява като първия роден агроном. Отличава се с широки познания в аграрната област и земеделието. Стреми се да запознае населението с нововъведенията в научната сфера и
да модернизира българското стопанство.
Внася непознати до тогава модерни земеделски машини и обучава селяните как да ги използват. Въвежда нови агротехнически дейности. Поставя на научна основа отглеждането на домашен добитък. Всичко това той върши не в родния си град, а непосредствено до столицата София. В село Горна баня купува обширен терен земя и създава обширен чифлик. С времето имението се превръща в показно земеделско стопанство. През 1892 г. Шойлеков участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (днешният Международен пловдивски панаир). Сключва брак с дъщерята на големия книгоиздател Христо Данов - Невена. Бащата на неговата съпруга също е роден в Клисура. Семейството разполага с нужните финансови средства, за да си осигури прекрасен дом в София и да се отдаде на благородни начинания.
Името на Генко Шойлеков
се нарежда сред най-популярните дарители
през първите десетилетия на ХХ век. Генко може би е предусещал края на своя жизнен път и предприема необходимите действия в тази насока. На 21 май 1918 г., само два дни преди да умре, той изпраща телеграма до кмета на Клисура. В нея той известява, че е внесъл в Софийския клон на Българската народна банка 100 000 лева в облигации, за да се образува фонд на негово име. С това дарение изразява обичта си към своите съграждани и желанието да подобри състоянието на родния град.
Благотворителния жест на Шойлеков до известна степен изненадва местното население, но градската управа реагира спонтанно. Свиква се събрание, на което присъстват представители на общината, на културните организации и учителското съсловие. Те единодушно приемат дарението и решават да провъзгласят Генко и съпругата му Невена за почетни граждани и почетни членове на всички дружества. Определено е една от главните улици да носи неговото име, а портретите на семейството да красят залите и стаите на градските институции.
Фондът се управлява от Министерството на народното просвещение и влиза в състава на обединения фонд "Завещатели и дарители". Ала възникват усложнения при неговото използване. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи по какъв начин дарението да се включи в благотворителни цели. Ето защо средствата остават за капитализиране. През следващите 20 години сумата нараства значително и през 1937 г. достига 317 000 лева. По всичко изглежда обаче, че жителите на Клисура не проявяват достатъчно интерес към благородния жест на Шойлеков. Това принуждава карловския околийски лекар д-р Георги Кьосев да постави директно проблема пред областния лекар и пред Дирекцията на народното здраве. Съвсем логично е потърсена консултация със съпругата на дарителя Невена и тя изказва своето мнението. Според нея желанието на Шойлеков е било
да се построи сграда за здравна станция
и амбулатория. А също така да се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки и др.
Тези действия ускоряват реализирането на фонда. Медицинските власти от Пловдивска област и съответните отдели в Министерството на народното просвещение предприемат бързи мерки. Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва изграждането на здравната станция за сметка на благотворителния фонд "Генко П. Шойлеков". Наследниците на агронома даряват и дворното място на родния му дом за построяването на болницата. Според проекта стойността на обекта възлиза на около 650 000 лева. В края на 1940 г. грубият строеж е завършен и така се изпълнява волята на дарителя.
През такива интересни моменти протича жизненият път на Генко Шойлеков. За съжаление и в настоящия момент историческите факти около неговата личност са доста оскъдни. Тази констатация се отнася както за градския музей в Клисура, така и за документалните сбирки в регионален и национален мащаб.
