Дълго време по-възрастните българи се радваха на представленията на цирковото изкуство. Но през последните десетилетия почитателите на този жанр рязко намаляха. А с това и спомените за славните представления. Но трябва да се знае, че българският цирк не би стигнал своите върхове, ако не бе Лазар Иванов Добрич (1881-1970).
Знаменитият цирков артист е роден в софийското село Бариево (днес Равно поле), но впоследствие семейството му живее в центъра на София. Още в ученическите си години Лазар се проявява като талантлив гимнастик. Включва се в дейността на дружество "Юнак". Играе на лост и халки, участва в състезания по ходене на ръце, тeглене на въже, прескачане на коза и др. Увлича се по акробатическите номера. С небивал ентусиазъм се отдава на гимнастическите упражнения. Взема участие в международни събори в Ниш и Прага. За лошо поведение е изключен от Първа мъжка гимназия и на 16 години постъпва като стажант в железниците на Сточна гара. След конкурс печели стипендия в Политехническото училище в Ание, Франция. Градът е близо до френската столица. Тук посещава за кратко скучните за него учебните занимания. Притиснат от носталгия и разочарован от богатите съученици скоро напуска. Със скромната си стипендия заминава за Париж. Присъединява се с любопитство към цирковата трупа на румънски гимнастик. Дебютира в началото на октомври 1897 г. в Брюксел. Опасното му изпълнение "Смъртният скок" предизвиква невероятен успех. В следващите месеци и години с цирка "Ренц" се подвизава пред публиката в Берлин, Виена, Истамбул, Будапеща, Хамбург, Бреслау (днес Вроцлав) и други големи градове. Поставя номерата "Акробатика", "Комични висилки" и "Танц върху опъната тел", с което получава бурните акламации на публиката. За кратко време
негова асистентка е дъщерята на световноизвестния философ Фридрих Ницше -
Мина. След това с цирка "Чинизели" се отправя за Санкт Петербург, а през 1901 г. играе в Лондон и Ливърпул. Впечатляваща е неговата обиколка в Русия през 1903-1904 г. Първоначално участва в представления в Одеса и Киев. Оттам цирковата трупа тръгва из необятната руска земя и достига чак до град Самара.
Славата на Лазар нараства не само в Европа. Няколко месеца играе в Египет. След това с цирка "Браун" заминава на турне в Южна Америка. Гастролира в Буенос Айрес, Монтевидео и Рио де Жанейро. Едва дочаква края на ангажимента, защото му се влошава здравословното състояние.
Впечатляващи са гастролите на Добрич в Северна Америка. Дебютът му е на 5 февруари 1906 г. на Хиподрума в Ню Йорк при изключителен успех. Той е изпратен с аплодисменти, раздаване на автографи и интервюта. На другата сутрин десетки вестници излизат с хвалебствени статии. Лазар представя своите номера и в затвора "Синг-Синг". Обитателите ръкопляскат сърдечно при всяко изпълнение. След програмата един затворник произнася благодарствено слово. Циркът престоява в САЩ до 1909 г. Атрактивните му изяви следват в Чикаго, Денвър, Линкълн и други градове.
Добрич намира място и на едно друго поприще. Филмови режисьори в Париж и Рим са впечатлени от неговото майсторство и го канят в екипи на игрални филми. Той участва като дубльор при снимането на трудни масови сцени. Най-впечатляваща е ролята на тракийски гладиатор. В друг филм атрактивно скача с кон в река Сена във френската столица и става интересен за филмовите продуценти. Във Венеция прави гимнастика под летящ самолет. Ала Лазар не се увлича във филмовото изкуство.
През 1905 г. в берлинския цирк "Шуман" Лазар
представя за първи път номера си "Трапецът на смъртта".
В него той въвежда във въздушната гимнастика специална апаратура, която по-късно се използва масово в цирковата практика. Изобретението му предизвиква невероятна популярност. Ето какво споделя Добрич по този повод в спомените си: "Трапецът на смъртта" докарваше публиката до екстаз. Зрителите аплодираха, ревяха от ужас и възторг. След завършване на номера те ставаха на крака, продължаваха да ръкопляскат и да ме канят да се появявам пред тях по няколко пъти, преди да си отидат". До началото на Първата световна война (1914-1918) Добрич гастролира с цирковите състави "Волнер", "Рени", "Чинизели" и др. в редица европейски държави и в Азия. Неговата популярност значимо нараства. Той е на върха на своята артистична слава. Псевдонимът "Великият Иванов" става познат на почитателите на цирка по целия свят.
Добрич изразява по най-подобаващ начин своите патриотични чувства по време на войните за национално обединение (1912-1918). Избухването на Балканската война го заварва в САЩ. Той веднага отпътува за България. Зачислен е в 55-ти пехотен полк и участва в обсадата на Одрин. Остава по бойните полета и в последвалата Междусъюзническа война. За проявени войнски качества получава два ордена за храброст. Произведен е в първи офицерски чин. Разочарован от първата национална катастрофа Лазар поема отново своя артистичен път. Но след влизането на България в Първата световна война пак се връща воден от чувството за патриотичен дълг. Взема участие във военните действия на българската армия.
След края на войната Лазар напуска окончателно западноевропейските държави и продължава кариерата си в родината. Заедно с брат си Александър започват да играят циркови забавление на площад "Триадица" в София. През 1919 г. двамата построяват на празно място на улица "Пиротска" №3 зимен стационарен цирк и го наричат "Колизеум". Софиянци и гости на столицата се радват на запомнящи се представления в него. Ала той съществува до 1926 г. Поради изтичане на договора сградата е съборена. С натрупаните финансови средства Лазар построява лятно шапито (лека циркова шатра), с което обикаля страната само при благоприятни климатични условия през пролетта, лятото и есента. Не спира да популяризира цирковото изкуство. През 1933 г. е сред основателите на цирк "Роял-Добрич" и заема длъжността директор. Той функционира до 1948 г., когато е национализиран под името "Родина", но продължава да съществува под ръководството на Лазар. В същото време той е и главен режисьор в дирекция "Български циркове".
Лазар има
принос и за развитието на българската борба.
През школата му минават немалко борцови имена. Той включва спортни срещи между тях в програмата на цирковия атракцион. Двубоите се провеждат в края на всеки спектакъл. Редица родни и чуждестранни състезатели се борят на арената на неговите циркове. В сферата на любопитното трябва да се отбележи, че самият Добрич участва в борбени срещи, за да разнообрази представленията.
Добрич се изявява и като професионален педагог. В периода 1933-1941 е редактор на вестник "Цирков глас". Дейността му е интензивна и плодотворна. В своята школа обучава и подготвя голяма част поколението български циркови артисти след Втората световна война. През 1950 г. основава мъжка акробатична и гимнастическа трупа, а през 1958 и подобна женска. Той е автор на номерата "Жокейска езда", "Отвесни въжета", "Петорен трапец", "Перш", "Стълба на крака" и др. През 1956 г. за своите заслуги е удостоен на Първия международен цирков фестивал във Варшава с най-високото световно отличие "Сеньор" в областта на цирковото изкуство.